АВАНТАЖ

По идея на едно от най-красивите момичета, които познавам пиша следните редове. Те ще са ретроспекция на случилото ми се през изминалата седмица. Вероятно няма да са ви е смешно, ама се насилете да се смеете, че да не ви насиля аз.

Понеделник – гаден ден. Станах рано сутринта и написах статия за случилото се през деня. После реших да си направя овесени ядки. За целта си напълних чаша с вода, която да сложа в микровълновата. До тук всичко беше супер, но после в опита си да я поставя в микровълновата, нещешли ръката ми изтръпна и обърнах половината чаша върху себе си, а другата половина се изля върху контакта. Събудих се 3 часа по-късно целия миришещ на изгоряло. Кофти ден, гаден ден.
Реших да се изкъпя, че нали е неприятно да миришеш на пърлено пиле. Влизам в банята и от раз...паднах. Навехнах си китката, любимата ми китка. Както и да е пуснах си вода, нямаше топла, къпах се със студена. Абе гаден ден.

Вторник – гаден ден. Събудих се и написах страшна статия. Супер смешна и забавна ама компа се скапа. Реших да си го самопоправя, че нали съм си сръчничък. Взех клещи и отвертка и ги наврях в РС-то. Щеше да е добре да го бях изключил от ел. мрежата... айде още 3 часа аут. Изкъпах се с вряла вода, че нямаше друга.
Викам си ще покарам колело да си успокоя нервите. Супер беше. Покарах си. 12 секунди, после гумата се спука, точно като минавах през едно кръстовище... псувни работи. Абе гаден ден, кофти ден. Направо се бях отчаял. Викам ще поспя утре е нов ден.

Сряда – гаден ден. Не можах да спя. Хапаха ме комари. Цяла нощ.
Викам си ще отида на фитнес, тъкмо не съм ходил отдавна. Ще потренирам всичко ще е ок. И беше. Влизам няма никой. Пусто... супер яко. Няма кой да ти се пречи тренираш си...всичко е 6 точки. Лягам на лежанката бутам веднъж, бутам дваж, бутам трети път бутам, бутам, бутам...нямаше четвърти - 3 и щангата на гърлото. А насам, а натам...кислорода взе да привършва...както и да е дойде след 20 минути някакъв човек. Смя се 5 минути после ми помогна. Гаден ден щях да си умра.

Четвъртък – гаден ден. Реших да си взема куче. Хубаво малко кученце. Е не много малко, ама пък хубаво. Така де и мен трябва някой да ме обича. Взех го човека вика дресирано е нямаш грижи. Само не го гледай в очите че мисли, че иска да си играете и ще ти скочи. Как да е занесох го вкъщи ама скука. И си викам ще го погледна в очите та да си поиграем малко с кучИнцИто. Да де ама оня тъпак объркал кучетата и ми дал това, което като го погледнеш в очите и те мисли за заплаха и напада. Нахапа ме. Плаках. Гаден ден да бях умрял във фитнеса вчера.

Петък – гаден ден. Нарекоха ме курва. Наистина. Т.е. не точно курва, ама ме питаха на кой съм се предложил, което си е същото.
Седнах на кафе барем се поосвестя малко. Поръчах си бяло фрапе. Оная мастия вместо да ми сложи мляко във фрапето ми сложила негасена вар. Аз повръщям тя се смее, аз повръщам тя се смее. Гадна мастия. Като тъпото ми куче дето, като го погледна и ме хапе.

Събота - гаден почивен ден. Сложих Еврофутбол на 3 мача, че по-сигурно. Всички ме издъниха. И това беше наистина.
Викам си остави се то се е видяло че няма да се прокопса дай да отида на дискотека. Звъня на приятели разбрахме се направо в дискотеката да се видим. Отивам в Колизеум приятели тук приятели там...няма ги. Звъня им „Къде сте бе?” „Е в Мамагая, ти каде си?”. Отивам в Мамагая приятели тук приятели там...няма ги. Звъня „къде сте бе?” „Еми в Колизеум.”. Викам ОК отивам в Колизеум. Тръгвам да влизам, охраната ми вика дай лична карта. Давам му аз, той ми вика не така, по-уважително. Давам му я пак...абе к’во стана нз ама ме би. Не влязох в дискотеката...после видях приятелите навън... и те ме ритнаха... ей така...абе кофти седмица.