събота, 9 февруари 2013 г.

Стига сме спали

 В последните дни основна тема в кафета, институции и медии са високите сметки за ток, получени през последния месец. В повечето случаи разликата между сметката за декември и тази за януари е 100 и повече лева. Интеренет пространството и по-специално Фейсбук гръмна от недоволни хора, които дори сътвориха нещо невероятно - излязоха на протест, даже два. Е заради не особено доброто време или заради работните дни в които се състоя протеста, но там нямаше кой знае колко хора. Третият протест ще бъде в неделя 11ч. пред входа на Енерго-Про(на гърба на старото казино в градската градина, настоящ ресторант Шумен). По принцип рядко имаме възможността да заявим гражданска позиция, като изключим изборите и един смешен референдум. Сега обаче ни се отдава шанс и не бива да го пропускаме. Елате в неделя и покажете на тези, които се правят на царе, че в Шумен не е град пълен с електромери, а с хора. Хора, които не са лош генетичен материал, които не са останали тук, защото нямат друг избор, хора които са мислещи и имат отношение към това, което корпорациите решават за техните животи. Сигурен съм, че всеки един поне веднъж в псувал енергоразпределителните дружества - елате и изразете недоволството си. Покажете, че ви има, защото иначе безобразията на монополистите със сигурност ще продължават. Елате и подкрепете приятелите, съучениците и колегите си в неравната битка за справедливост. Дали някой ще ни чуе? Бог знае. Аз обаче знам, че ако не отидем никой няма да ни чуе, никой няма да си мръдне пръста да живеете по-добре ако сами не поемете инициативата - поне ще знаете, че сте опитали. Ако сте недоволни от това, което се случва в неделя 11 часа сутринта нямате оправдание да не присъствате тялом на протеста. Елате и нека им покажем, че в Шумен живеят горди и мислещи хора, които няма да се оставят на банда идиоти да им определят живота.


10. 02. 2013г., 11:00 часа пред входа на Енерго-Про (на гърба на старото казино в градската градина, настоящ ресторант Шумен)

P.S. Ако всеки от нас си погледне в телефона и покани последните 3-ма човека от Шумен, на които е звънял да присъства на протеста и тези 3-ма направят същото - ще се пръска от хора! 

сряда, 6 февруари 2013 г.

Оставам

  Прибирам се. Сядам пред компюъра, отварям един "Уърд" и сега трябва да напиша няколко реда. Ей, така - да ми стане по - леко на душичката пък и да ви запозная с размислите си. Повода, за тези редове е, че отново срещнах човек, който да ми каже "махай се, докато си на години". Еми да се махна, ама не става. Вярно мога да науча един немски за 3-4 месеца и лятоска да мога да кажа "аз съм берлинчанин", ама президентът, който ги е казал е бил застрелян в последствие, а мен това не ме блазни особено. И като цяло не ме влече идеята да имам пет цифрена сума в банкова сметка с плавно растяща лихва, но нито един приятел. И хората с които ще ми се налага да общувам там ще са разни африканци, които говорят по-лош немски и от мен. Не, не това не е за мен. По - добре добрата стара Англия. Е там вече е живот. И езика им е лесен и валутата им се котира добре. Пък и приличен футбол имат. Значи за там съм аз. Само, че там приятелите ми ще са разни индийци и най-добрата работа, която ще хвана през първите 2 години ще е мияч на чинии. Мога да продължавам още доста... идеята е, че в съседната морава винаги е по - зелена. Държавата това са хората които живеят в нея. На запад са добре защото не мрънкат за щяло и нещяло. Хората работят, ама работят здраво. Не закусват в работно време, не говорят по телефончето си, не си бъркат из фейсбука или из носа - работят. За това са добре. Ако искате и ние да сме добре - хайде да работим. А когато в държавата се случи нещо безумно, заради управленците ни - ей тогава е телефона! Звъните на 10 приятели, те на 10 свои, те на 10 свои... и накрая всички се събираме пред общината. Срутваме я, линчуваме съгрешилите и избираме нови и по - кадърни управници - те ще бъркат, но по - малко, защото ще имат едно на ум. И няма да си дезертираме от майка България, а ще се радваме на живота и ще се обичаме като братя, или поне така се надявам, за това и оставам.