АБВ точка БГ

АБВ точка БГ – тема, която може по много и различни начини да бъде разчетена, но бих искала да насоча вашето внимание към три основни мои виждания по този въпрос.
В нашето съвремие никой не отрича ползата от интернет, както веднъж се изрази г-н Максим Бехар, интернет е „една гигантска машина за информация”. Въпросът обаче не е в това как работи тази машина, а до колко извършва само полезно действие.
На всички е ясно, че едно глобално явление като интернет може да е както незаменим и полезен източник на информация, така и неповторим източник на проблеми и престъпност. Всеки може да загуби своите банкови спестявания или личните си данни, благодарение на добре тренирани хакерчета, а най-тревожен е фактът, че в това отново българинът води по изобретателност и качества. Да ни завиди човек на ловкостта и интелигентността, които така и не се научихме как да използваме. Уви, Господ дал материали, но пропуснал упътването за употреба. Но и как да схване нещо съвременният българин, когато е забравил що е Кирилица?

Скъпото ни АБВ се превърна в ABC или по-точно в ABV, ако трябва да съм искрена. И не, че не може да се пише на Кирилица, но не е модерно. А можем ли да сме далеч от всичко модно? Не, колкото и да ни отдалечава то от „всичко българско и родно”. И тъй като сме интелигентни, модерни и уверени граждани на една европейска държава, някой си реши да ни създаде едно гражданско движение АБВ.
Горките братя Кирил и Методий, ако знаеха, че техният труд ще даде повод на толкова „умни хора” да сътворят така „неповторими и умни неща”, сигурно щяха да си върнат буквите назад. И по-добре. Нито това АБВ в мрежата, нито това ABV, чрез което пишем електронните си писма, нито АБВ-то на Гоце имат нещо общо със замисъла на светите братя. Но кой знае какво още ще видим? Нека не забравяме, че сме само в началото на нашата мила азбука и незнаем какво ще ни донесе едно ГДЕ, примерно.

Скъпи граждани на България, едно знам със сигурност – тежко ни и горко, и дано Бог ни помогне, щом има хора, които пишат в интернет нелепи неща като „Българин да се наричам, It’s firstly joy for мене!” С това слагам точката на моите разсъждения, докато все още мога да я сложа. Продължението на темата оставям на Вас, скъпи читатели, коментирайте, не бъдете безпристрастни.

Евротермометри

В сезона на грипа и настинките, винаги е нужно човек да има термометър под ръка. Онзи ден, понеже нещастно счупих бебешкия си живачен термометър, се наложи да отида и да си купя нов. Влязох в първата аптека, която мярнах, поздравих сбръчканата, като печена ябълка аптекарка и поисках един термометър. Тя ми бутна в ръцете нещо, което повече прилича на фазомер, но в никакаъв случей не и на уред, с който можеш да си измериш температурата. Тогава аз проявих неблагоразумието да я попитам: „какво е това нещо, обикновенни термометри нямате ли?”, още като го изрекох и осъзнах, каква голяма грешка направих. Аптекарката ме изгледа през малкото прозорче и набързо ми се накара, как може да не знам, че било забранено в европейския съюз да се продават живачни термометри, защото били опасни за здравето и прочие. Така за да избегна повече кнфронтации грабнах термометъра, платих и разбира се, отидох да го сефтосам. Измерих си температурата веднъж, измерих я втори и трети път и за мое учудване и трите пъти странната машинка даде различни стойности, огледах кутииката, на която с големи букви пишеше MADE IN CHINA. Ядосах се и захвърлих труда на няколко малолетни китайчета в коша и се замислих, нали уж все ни карат да избираме българското, защо тогава никъде няма живачни термометри, а евросъюза ни принуждава да купуваме неточни китайски подобия на термомтри, не стига, че бяхме принудени да заменим обикновенните, евтини крушки от 100W, за сметка на по-скъпите и по-слабо светещи и уж енергоспестяващи крушки. При положение, че всичко ни е наред, защо трябва си сменяме произвежданите доскоро крушки и термометри с нови, уж модерни китайски заместители. Незнам. Но извода е прост: ако имате живачен термометър пазете го, защото тия евротермометри произведени в Китай сигурно могат да ви свършат много и разнообразна работа, но не и да ви измерят температурата.

КАТАРзисът на Блатер

Катарзис буквално разбираме като очистване. От какво всъщност Блатер реши да се очисти, с избора си на Катар за домакин на мондиал 2022? Вече се разду, навсякъде из медийното пространство, за мнимите отношения на шефа на ФИФА с арабски шейхове, които му давали самолети и финансирали кампанията му за втори мандат, като началник на футболната централа. Естествено е за тези си "услуги" шейховете да искат някаква облага. Ето, че тя е на лице и пустинната държава ще бъде център на света за 1 месец през 2022г. Какво печели футболния свят с този избор? Ако не се приеме предложението на Франц Бекенбауер за шампионат през зимата, футболната общественост ще "спечели" мачове на над 40 градусови температури, които ще влошат качеството на играта. Ще спечели държава с население наброяващо 600 000 души, малко повече от половин София. Общо взето единствения печеливш ще са компаниите произвеждащи минерална вода, тъй като в държавата водата като цяло е дефицит. Оправданието на ФИФА с популяризирането на най-великата игра тук не важи. Та в Катар има повече камили от колкото хора, пред кой ще популяризираш? Липсата на качествени стадиони е още един фактор който сочи, че това е един абсурден избор, в който ФИФА се доказа като една от най-корумпираните институции в света. Но засега Йозеф Блатер може да спи спокойно. Без съмнение той успя да се очисти пред арабските шейхове, но тепърва трябва да го стори и пред истинските футболни държави. В противен случай скоро постът му може да е на КАнТАР.

Селянин ?

Вчера докато се прибирах валеше. На улицата, на около пет метра пред мен, вървеше мъж на средна възраст. Покрай нас мина една кола и го намокри, той се обърна към нея и извика "ей селянин, гледай каде караш бе". Обикновенна история нали? Не само това, че са ви пръскали невнимателни шофьори, докато сте на улицата, ами и това да чуете "ей селянин". През останалия път към вкъщи си мислех, какво обидно намери господина за да обиди шофьора на "селянин". Всъщност, какво обидно има в човека от село. Селяните са хора, които стават в шест сутринта и си лягат в единайсет вечета, през това време не пишат на клавиатура, не карат кола и не пият кафе в модерни заведения - през това време те работят и го правят качествено. Благодарение на техния труд ние можем да си позволим да седнем вечер и да вечеряме пред телевизора или да излезем с приятели на ресторант. Благодарение на труда на тези селяни, ние имаме хляб на масата. Тези хора зиме и лете се трудят неуморно, а в замяна получават 45-50 стотинки за литър мляко. Да 50 стотинки струва истинско качествено мляко - не разредено с вода и с различни химикали - 50 стотинки. А в магазина е близо два лева. Може би е редно да се замислим дали всъщност думата селянин е обидна. Според мен въобще не е. Селяните са честни и трудолюбиви хора, които не получават почти нищо за работата си. И не стига че търговците направо се подиграват с труда им, а и ние ги приемаме за по-нисши от нас. И на базата на какво? Не селянин не е обидна дума. Обидна дума е селяндур. Когато селянин отиде в голям град, той е по тих от водата и по нисък от тревата, гледа да не пречи на никой и дава път на всички, а селяндура вика и псува на поразия и не пропуска удобен случай да се скара с някой. Така че, селянин и селяндур не са едни и същи понятия, както свобода не е равно на свободия. Крайно време е да започнем да се отнасяме с по-голямо уважение към хората от селата, защото храната не идва от магазина, а от селата.