Сезонът бе 2005/2006. В началото на есента на трите български гранда им предстоеше най-голямото изпитание - борбата за влизане в групите на Лига Европа. ЦСКА пропусна шанса си за участие в ШЛ, след като загуби на собствен терен с 3:1, а на реванша победи с 1:0 на Анфийлд. Левски притежаваше може би най-силния отбор в България, а Литекс разчиташе в нападение на един от най-класните играчи, играли някога в нашето първенство - Миливое Новакович. ЦСКА разчиташе на колективната игра и на много грамотния треньор Миодраг Йешич.
Левски се изправи срещу френския Оксер на прага на груповата фаза и след 2:1 и 1:0 влезе в групите. Литекс в първия мач стигна само до равенство, а можеше да обезсмисли реванша. Все пак в Белгия Генк беше победен драматично с 1:0, по този начин и оранжевите си осигуриха още 4 мача в Европа. ЦСКА също сътвори истински подвиг и след 2 победи с по 1:0 над Байер Леверкузен (с Бербатов в редиците си по това време), стана третия представител на България в груповата фаза на купата на Уефа. Локомотив (Пловдив) също имаше своя шанс, но след 1:2 като гост при резултат 1:0 на реванша в Пловдив Тунчев си отбеляза нелеп автогол и лиши отбора си от възможноста да продължи. В последствие англичаните отбелязаха още един гол за крайното 1:2 (2:4 общ резултат).
Всички помним какво се случи после. Помним малшанса на ЦСКА, 1/4-финала на Левски, излизането от групите на Литекс. За съжаление това се оказа първата и последна силна година за българския клубен футбол. Да, Левски следващия сезон влезе в Шампионска лига, но този успех срещу служебно достигналия до този мач Киево, като че ли бледнее пред това което сътвориха българските футболни клубове година по-рано.
И с хубавите неща до тук! Изведнъж България отново стана футболна сила. Отборите ни бяха фаворити във всеки мач и само отбори от Англия, Испания и т.н. бяха конкуретни на нашите. Попринцип е типично българска черта да забравяш слабите резултати и да помниш успехите на отбора. Именно по тази причина повече спорове на клубна основа се обезсмислят, поради факта че "червената" общност помни полуфиналите в КЕШ и загубите на Левски от Бате, Олимпия, Тампере и т.н. , докато "сините" отвръщат с участието в ШЛ и паметните мачове срещу ЦСКА -7:1, 7:2, 5:0 ..
Типично за нашата географска област е да не виждаме, да не чуваме и да отказваме да говорим след поражение. Или по-скоро да виждаме и чуваме това което искаме, а да говорим на изуст: "мач за мач", "малшанс", "съдията", "топката е кръгла". Време е клубовете ни да почнат да се учат от грешките си. Защо Гонзо продължава вече трета година да е водещ фактор в Левски при положение, че и децата виждат, че той не става за ръководител. Защо ЦСКА излиза за х при положение, че цяла седмица тръби по медиите как ще смаже Стяуа. Защо Литекс продава най-способните си играчи в Турция и Кипър? Въпросите възникват един след друг до безкрай.
Няма обаче кой да им обърне внимание и да се опита да промени нещо. Картината е трагична, защото на национално ниво нещата са далеч по-тъжни. И така след онзи тласък на клубно ниво колелото се завъртя и нашите отбори се оказаха от горната му стрна. Те обаче се подведоха, че без усилия ще останат там, но инерцията ги повлече отново отдолу. Сега остава надеждата, че ще се случи някакво чудо и преди да ни задминат първенствата на Малта и Лихтенщайн ще повторим успеха от сезон 2005/2006. И вместо да спрем на върха сега ще трябва да бутаме колелото, което самите ние заприщихме с огромен камък.
