Един различен 24 май

   Е ето, че отново е 24 май - празник. За някои празник на буквите, за други - абитуриентския им ден, а за мен - футболен. Организирам мачле, а вечерта предстои финала на Шампионска лига - кеф. И така отивам да ритам в майския горещ следобед и към края на футболчето решавам да направя задна ножица. Сещате се - онзи триков удар, при който играча скача с гръб към вратата и с удар с краката наподобяващ ножица рита топката във въздуха. Правил съм го стотици пъти, понякога дори успешно, този път обаче беше различен и ще го запомня, защото паднах на кръста си и нещо доста кофти изчатка - болка неописуема. Никога не съм си чупил нищо - винаги съм се пазел и с изключение на няколко разтежения и навехнати глезени, съм бил здрав цял живот (24 години). Този път обаче кръста яко ме скова - не мога да се наведа, а такава остра болка не бях изпитвал никога. С две думи куцук-куцук до вкъщи - 2 дни седене пред телевизора, без да мръдна и понеделник след 4 часов опит да работя реших да отида на лекар, че не се търпи. Ядовете там ще ви ги спестя - диагнозата "усукан или частично разкъсан мускул" или нещо от сорта - 10 дни на легло, хапчета и мазило.
 Бре, не мислех, че може да е толкова зле. Да, болеше ме, но чак да ме проверяват дали не съм парализиран и дали нервите ми функционират... кофти работа. Взех го на сериозно, каквото явно е и лечението започна. Хубаво де, ама шило в торба не стои - винаги съм бил посветен на спорта и движението, а сега "на легло". Правя опити да мърдам, но уви - боли.
   И така след 15-20 реда мрънкане преминавам към същинската част - полезното. Оказва се, че от тази травма мога да извадя доста поуки за себе си. 
Първата - явно ме бива малко повече в работата ми, от колкото си мисля, след като ми се обадиха поне 5-6 пъти, за да ме питат за "това" или "онова". (Да не забравя да благодаря на колегата, че пое ангажиментите ми - страхотна е!) Сигурен съм, че и с вас е така - понякога забравяме, че рутинните ежедневни неща, които правим могат да бъдат сложни за, човек, който е далеч от тях и е добре да имаме повече самочувствие и да си вярваме повече.  Това е хубаво да не се забравя.  Втората поука - оказва се, че на хора, които имам просто за "познати" им пука далеч повече за мен и се интересуват от състоянието ми, отколкото някои, които имам за "приятели". Странно е как някои ти се обаждат няколко пъти в деня, за да те видят как си, а други вероятно и не са разбрали какво ти се е случило преди известно време, а уж са ти близки. Значи "истинските" трябва да се ценят повече.
  Трето - мързела е много тъпо нещо. Тъй като при всяко движение изпитвам остра болка и ми се налага да седя осъзнавам, че преди като ме мързеше за всичко съм бил доста тъповат. Така де, сега ми се налага да правя план да взема неща за експедицията от масата до леглото (да се вземе телефон, вода, дистанционни и нещо за хапване, за да не ставам излишно), а преди ме мързеше да се замъкна до университета да си оправя изпитите, например. Мързелът е глупост и е най-добре да се абстрахираме от него - живота би бил много по-хубав и смислен. Определено вече знам, че трябва да си вършим нещата, а не да оставяме за "после".

  Мога да продължавам още доста, но това, ако запомните и вземете да ме послушате ще ви е повече от достатъчно - ценете себе си и това, което можете - не подозирате колко сте специални, ценете хората, които се интересуват от вас и оставете онези, които стоят далеч и са много заети и забравете мързела - действайте, че няма смисъл от седене, а и омръзва!
   Та... така. Звучи малко поучително, но е вярно. Една глупава травма ме накара да гледам на всичко по малко по-друг начин, Нека ми е за урок да не падам повече по гръб.

Модерни отшелници

Модерни отшелници – това име им дадох.
Така наричам онези симпатяги, които винаги са вторачени в студената светлина на смартфона, докато са навън с приятели.

  Хора, които в даден момент от вечерта решават да дезертират от компанията на останалите и да си влязат във фейсбук, където да си пишат с други хора, или просто да зяпат снимки и статуси. Ако сте на възраст между 10 и 35 знаете за какво говоря – ако сте по-големи съм убеден, че сядайки на кафе са ви правили впечатление точно този тип хора. Странна работа са – след като си излязъл някъде с дадени хора би следвало да ги познаваш достатъчно добре, за да можете да завържете разговор и да обмислите мисли. Само че драгите отшелници явно имат по-друга гледна точка – обикновено двама или трима винаги избират пътя на тихото социално изгнание в тъмния и мрачен свят на социалните мрежи. Ах, че силно прозвуча това последното, но наистина не ми е понятно как така предпочиташ да си гледаш смартфона вместо приятелите – даже е малко обидно.
Погледнете снимките на приятели от Нова година – в даден момент на фотосите изкачат хора с телефони в ръце, докато при останалите тече жива дискусия или просто фотоапарата(телефона) е уловил поредната наздравица. Не че не ми се е случвало и аз да си извадя телефона при положение, че пред мен има маса с вино и блажни мезета, а около мен са все приятели, но то обикновено е, за да поканя още някой или да проверя развоя на даден мач, не за да лайквам статусчета. Мислите ми започват да стават все по-тежки – дали не правим първите крачки по пътя към „Матрицата”, дали тази интернет зависимост, за която като чуех преди години ме избиваше на смях не е чумата на 21 век, дали един ден наистина хората изцяло ще заменят живия контакт и ще общуват само чрез машини?

Знам ли, ще поживеем – ще видим, а може и да не доживеем. Даже дано. Представяте ли си как преди малко повече от 10 години нямахме мобилни телефони и персонални компютри, а сега интернет е завладял умовете и сърцата ни – всичко около нас е висока технология и тя измества дори първичния искрен социален контакт лице в лице, без който доказано не можем да съществуваме – да, трансоформираме го в малко по-друг вид, но някак не е същото. Наречете ме „консерва”, но аз си искам онзи, стария - включващ руйно червено вино, приятна студена бира или щипеща ракия, на фона на камина, море или планина, заобиколен от приятели – да те не са 600, а 6, да те не ми „лайкват” последната шега, а се смеят или ме подиграват, че е тъпа, но без това не мога да живея. Мерси, но отказвам да съм модерен отшелник.




снимките са от тук!

Диско цирк

Здравейте драги читатели и добре дошли в средностатистическата дискотека „Хоп-са-са”. При нас вие ще намерите всичко типично за родните питейни заведения и всички видове забавления. Тук се пуши след 12, даже и преди това, но фасовете се гасят в „свещници” за да няма пепелници. Ние както всички качваме ежедневно снимки  в социалните мрежи с посетителите на нашето заведение, държащи цигари, но на никой от регионалната здравна инспекция не му е зор. Те не си правят труда да идват на проверки – какво ги интересува какво се случва нощем.

След като ви обрисувах картинката ще допълня, че няма да е зле да ударите 2-3 чаши от евтиния български алкохол. Така по-лесно се понасят злобните погледи на нашите редовни клиенти – фитнес маняците. Те са сурови и корави момчета, които гледат лошо, но това в никакъв случай не им пречи да връткат кючеци и да са безкрайно пластични в кръста.

В търсене на компанията на фитнесманяците в „Хоп-са-са” специално сме поканили нашите красиви родни девойки. Те малко си приличат, защото носят подобни тесни рокли, които повече показват отколкото скриват, но за сметка на това са с еднакви очила, които скриват голяма част от лицето и нося – мода. Този тип момичета се радват на сериозна популярност както сред батките с големи бицепси, така и сред другите ни редовни клиенти – млади слабички момчета, облечени модерно и в скъпи дрехи. Те са веселяци и изненадващо енергични, но често ходят до тоалетната и влизат в нея по 2-3 ма – на излизане гледат лукаво, иначе са симпатяги.

На драго сърце бих ви разказал и за другите клиенти на заведението, но няма да е сега – всички запалиха цигари и вече почти не се вижда кой, кой е.

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!

Заспахме ли?

 Лято, жега - на басейн съм. Свършил съм си работата и съм се отдал на блажена почивка. Само че ми се рита. И започва голямото ходене по мъките - набират се телефони, пишат се смс-и и съобщения във Фейсбук. Това ми отнема около два часа през които съм се обадил на всевъзможни хора, някои от които не съм виждал и чувал от месеци само и само да събера 10 човека за мачле. Обичайно ми отговарят с "много е топло", "сега ли ве, човек?", "не, не аз вече не мога" и края на разговора е един и същ "айде, после ако се събирате да пиете бира - звънни". След 2 часа мъки едва събрах 6 човека.
Такива ли станахме? Кога се случи това? Бяхме толкова живи деца, футболът не беше част от живота ни - той беше живота ни. А сега - бира. Преди няколко години ден без 3-4 часа футбол беше изгубен - днес ритаме веднъж на 2 седмици. Преди събираш 5 човека за футбол и всеки от тях води по още 3-4 - директно правехме турнири, сега не мога да намеря и 10. Жалка работа. Толкова много ли се променихме? 
Разхождам се по улиците - празни. Като ученици не можехме да си намерим свободни пейки - всички бяха пълни и крояхме планове как да крадем пейки от центъра. Днес пейки дал Господ - хората пред компютрите. Всички дежурят във фейсбук - цял ден там, а вечерта на кафе. Разхождаме се с приятели в 10 часа, няма жив човек по улиците, няма ги децата, няма ги връстниците ни. 
Честно в такива моменти ми става много болно.
Малко песимистично звуча, а? Май така се чувствам. Надявам се скоро да си върнем живеца, който сме изгубили без да разберем. Да предпочетем отново да си говорим на пейка, чоплейки семки, вместо да си "чатим". Един ден какво ще разказвате на внуците, как сте вкарали невероятен гол на Фифа 13 ли?

Година и половина без Деско

 На 14 юни 2013 се навършва една година и шест месеца откакто Деско си отиде. На мен пък ми се струва, че беше вчера. Както ми се струва, че беше вчера като се мотаехме с него. Все едно беше вчера, като усилвахме до дупка музиката в Корсата. А то... 18 месеца - шокиращо много време. 
Ако кажа, че беше добър приятел, забавен и винаги весел ще е някакво клише, макар че е вярно. Наистина беше много свестен човек и голям приятел. Един от онези хора, които наистина разбираха, какво е да си приятел. Вероятно и за това ни липсва толкова много. Рядко готин човек, беше нашия Деско. Дано сега е на по-добро място. Спомнете си днес за него, за някоя случка с него, за някой смешен момент и се усмихнете - той обичаше да кара хората да се усмихват.
Липсваш ни, приятел.

Шокът наречен национален отбор

 Какво се случва с националният ни отбор по футбол? За последната година бихме Холандия, направихме равни с Италия, Чехия и два пъти с Дания. Сега пък бием Япония, която както всички които се интересуват от футбол знаят, са сред най-добрите азиатски отбори. Нещо повече, отборът от страната на Изгряващото слънце са номер 23 в ранглистата на ФИФА и в края на юни ще участват в купата на конфедерациите.
Освен престижните резултати, футболистите ни практикуват грамотен и нападателен футбол. Това не е било! Поне аз нямам спомен. Дори когато се класирахме за Евро 2004 не играехме толкова добре. 
И ето че се изправям пред сериозен проблем - не знам какво да очаквам от собствения си национален отбор по футбол. Нямам представа, какви чудеса върши Любо Пенев, но на практика без футболисти направи отбор, който си съперничи, ако не с най-големите то с отборите между 10 и 30 място в ранглистата на ФИФА. А играчите ни не просто не са звезди - те са неизвестни. Най-добрия ни футболист е резерва във Фулъм и не е ясно къде ще играя на есен. Капитанът ни играе в средняка (макар и класирал се за Лига Европа) Кубан. Ние нямаме футболист играещ в Италия, Германия или Испания, а си бихме Холандия в контрола, взехме тока на Дания и можем да се похвалим, че "изтървахме" Италия.
Наистина съм шокиран и не знам какво да мисля. Надявам се само Любо Пенев да продължава в същия дух. Тези над него, ако не да му помагат, то поне да не му пречат и на всеки домакински мач "Васил Левски" да е с пълен капацитет, защото тези анонимници за световния футбол го заслужават. Сега вече мога да кажа, че националният ми отбор е от лъвове, а алфа мъжкарят седи на резервната скамейка. Жив и здрав да си Любо и само напред!

Нови лица?

 Днес официално се даде старта на предизборната кампания. С други думи цирка започна. Този път обаче има нещо различно, нещо ново. Появиха се няколко партии от "протестиращи", които ни призовават да гласуваме за тях. Те са като нас - недоволни от управлението и с желание за промяна. Били честни и с висок морал, а думата корупция не фигурирала в речника им. 
Седя и си мисля, колко добри и мили са тези хора. Искат да коват закони, да влизат в комисии и да ни насочат в "правия път", ей така защото са добри души. Колко са компетентни в държавните дела, какво образование имат за да решават тежките проблеми пред които сме поставени, какво разбират от политика... тези теми не се засягат. Така като погледна - това са най-важните теми. 
Не искам да ви призовавам да гласувате за никой - вие ще си изберете кой е правилният човек който да ви представлява, но си мисля дали в тази ситуация не ни е нужно да вкараме опитни лица, които са врели и кипели в битките. Все искаме нови, все търсим различни... от както се помня от Симеон до Бойко все новото търсим и все едно слушаме "учим се в движение, правим грешки, но извличаме поуки и продължаваме". Е да де, ама това движение нещо ми убягва, ако го има изобщо май е назад, а не напред. За какво са ни тези нови, гладни хора с уж висок морал? Стига ни едно - сериозен и силен контрол и максимална прозрачност. Мисля си че ако в парламента и министерствата влязат опитни хора, знаещи що е парламентаризъм и как трябва да се работи и настояваме за истинска прозрачност във всички сфери на политическия живот - е тогава може и да се случи нещо хубаво. Съгласете се, че новите искат да се докопат до софрата - дори да са с висок морал има си начини да ги вербуват. Ако не с пари - със заплахи за живота и здравето, както на тях така и на семействата им. Днес 12. 04. 2013 г. месец преди парламентарните избори си мисля, че пътя е да вкараме опитни хора, врели и кипели в тежки политически ситуации за страната и да поискаме да ни се отчитат за работата си - всяка седмица. Помислете за този вариант.

Аз да кажа

  Нагледах се и се наслушах на доста глупости в последните дни. Почвам по точки, дано прочетете и осмислите всичко, което ще нахвърля.
1. Протеста от 24.02.2013 година в Шумен.
Бях там - чух, видях, помислих и сега искам да коментирам. Чух ясно лидера на протестиращите да казва, че трябва да се премахнат всички монополисти - енерго разпределителни дружества, ВиК, мобилните оператори и чуждите банки. Също чух призиви, че прокурорите ни били много. Почвам по ред:

Енерго разпределителните дружества трябва да се контролират от един конкретен орган - ДКЕВР. За тези които не знаят това е Държавна Комисия за Енергийно и Водно Регулиране. Поискано, бе да се развалят договорите с тях и да им се отнеме лиценза. Някой знае ли какви неустойки трябва да плати държавата, сиреч ние, за да развалим тези договори - милиарди. Който ги има нека ги даде.

ВиК - тук не разбрах, какво точно се иска и не съм особено компетентен, така че ще си замълча

Мобилните оператори и чуждите банки - та те не са монополисти!!! Монополист е не голяма фирма или корпорация, а организация, която е единствена на пазара и няма никакъв вариант да избереш същата услуга от друга компания (пример за това са енерго разпределителните дружества). А призиви за изгонване на чуждите капитали е меко казано смехотворен - цял свят върви към глобализация и падане на граници, само ние на опаки. Пълно безумие.

Прокурорите - това са държавни обвинители - колкото по-малко толкова повече престъпност - схващате ли?

2. Искане за промяна на конституцията на Република България.
Това в дясно е действащата конституция, искам да я видите добре, преди да тръгнете да я променяте. Не знам колко от вас са я чели, тя е 50 странички малък формат(тетрадка) и отнема най-много час, за да изчетете написаното вътре. За да я разберете, осмислите и разтълкувате понякога са нужни години. Не може едни хора, събрани в една кръчма, да искат да променят конституция писана от едни от най-умните хора в България подобно нещо просто е смешно и нелепо. Чух доста безумия и само едно конкретно нещо - промяна на член 69. Отваряме и четем: "Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание." За тези, които са съгласни това да се промени давам пример. Аз съм против строежа на АЕЦ Белене. Гласува се в народното събрание да се строи ли АЕЦ Белене и няколко народни представители гласуват "за", ако променим този член аз мога да ги съдя. Схващате ли защо не трябва да се променя?

3. Искате гражданска квота във всички регулаторни органи. Кои ще да са тези граждани? И въобще как си го представяте? Та ние от 3 000 човека не можем да излъчим 1, който читаво да отстоява интересите ни. Някой е избрал Валери Младенов, срещу който нямам нищо против, вероятно е кадърен човек, но не можеш пред 3 000 тълпа в която има много възрастни хора и деца да употребяваш думичките "нагъзени" и "лайна" - не е редно. Също не е редно от същата тази трибуна да говориш и разграничаваш събралите се граждани по произхода им и да казваш, че циганите били еди си какви - не е уместно. В тълпата имаше хора с български, турски и цигански произход и ако ти държиш да си легитимен представител на всички и да представляваш тази обществена маса, не можеш да говориш против едни или други. Също не е редно да казваш, че всички народни представители (демек депутати) са комунисти - на това му викат клевета.

Мислете хора! Три пъти мерете - един път режете!

Един народ!

Шумен 17.02
снимка: Красимир Крумов

 Преди 50 години в една своя реч посветена на свободата Джон Кенеди изрича думи, които ще станат емблема за цялата студена война. Тогава той казва "аз съм берлинчанин". Сега половин век по-късно, аз казах на един приятел  "аз съм варненец". Да варненец. Варна показа на цяла България как се прави. Във Варна 30 000 излязоха и дадоха ясно да се разбере, че произвола и безнаказаността са до тук. Варна запали пожар, който обхвана цяла България. Каквото и да става от тук насетне ще е благодарение на тези десетки хиляди варненци, които показаха как нашия народ трябва да се бори с безнаказаността и беззаконието - с тези които се гаврят с нас. Над 100 000 души в неделя излязоха и показаха, че ни е писнало да сме утайките на Европа. Горд съм с всеки един гражданин, който в неделя, беше по площадите. Дали сме били прави? Дали ще имаме успех? Дали ще заживеем по-добре? Историята ще покаже. За следващата неделя от 11 часа се подготвя нов национален протест, а в Шумен ще има и събота отново от 11 и отново със сборен пунк площадното пространство пред театъра. Нека всеки, който беше тази неделя и онези, които не бяха да излязат рамо до рамо със съседите, приятелите и роднините си - защото сме един народ!

Стига сме спали

 В последните дни основна тема в кафета, институции и медии са високите сметки за ток, получени през последния месец. В повечето случаи разликата между сметката за декември и тази за януари е 100 и повече лева. Интеренет пространството и по-специално Фейсбук гръмна от недоволни хора, които дори сътвориха нещо невероятно - излязоха на протест, даже два. Е заради не особено доброто време или заради работните дни в които се състоя протеста, но там нямаше кой знае колко хора. Третият протест ще бъде в неделя 11ч. пред входа на Енерго-Про(на гърба на старото казино в градската градина, настоящ ресторант Шумен). По принцип рядко имаме възможността да заявим гражданска позиция, като изключим изборите и един смешен референдум. Сега обаче ни се отдава шанс и не бива да го пропускаме. Елате в неделя и покажете на тези, които се правят на царе, че в Шумен не е град пълен с електромери, а с хора. Хора, които не са лош генетичен материал, които не са останали тук, защото нямат друг избор, хора които са мислещи и имат отношение към това, което корпорациите решават за техните животи. Сигурен съм, че всеки един поне веднъж в псувал енергоразпределителните дружества - елате и изразете недоволството си. Покажете, че ви има, защото иначе безобразията на монополистите със сигурност ще продължават. Елате и подкрепете приятелите, съучениците и колегите си в неравната битка за справедливост. Дали някой ще ни чуе? Бог знае. Аз обаче знам, че ако не отидем никой няма да ни чуе, никой няма да си мръдне пръста да живеете по-добре ако сами не поемете инициативата - поне ще знаете, че сте опитали. Ако сте недоволни от това, което се случва в неделя 11 часа сутринта нямате оправдание да не присъствате тялом на протеста. Елате и нека им покажем, че в Шумен живеят горди и мислещи хора, които няма да се оставят на банда идиоти да им определят живота.


10. 02. 2013г., 11:00 часа пред входа на Енерго-Про (на гърба на старото казино в градската градина, настоящ ресторант Шумен)

P.S. Ако всеки от нас си погледне в телефона и покани последните 3-ма човека от Шумен, на които е звънял да присъства на протеста и тези 3-ма направят същото - ще се пръска от хора! 

Оставам

  Прибирам се. Сядам пред компюъра, отварям един "Уърд" и сега трябва да напиша няколко реда. Ей, така - да ми стане по - леко на душичката пък и да ви запозная с размислите си. Повода, за тези редове е, че отново срещнах човек, който да ми каже "махай се, докато си на години". Еми да се махна, ама не става. Вярно мога да науча един немски за 3-4 месеца и лятоска да мога да кажа "аз съм берлинчанин", ама президентът, който ги е казал е бил застрелян в последствие, а мен това не ме блазни особено. И като цяло не ме влече идеята да имам пет цифрена сума в банкова сметка с плавно растяща лихва, но нито един приятел. И хората с които ще ми се налага да общувам там ще са разни африканци, които говорят по-лош немски и от мен. Не, не това не е за мен. По - добре добрата стара Англия. Е там вече е живот. И езика им е лесен и валутата им се котира добре. Пък и приличен футбол имат. Значи за там съм аз. Само, че там приятелите ми ще са разни индийци и най-добрата работа, която ще хвана през първите 2 години ще е мияч на чинии. Мога да продължавам още доста... идеята е, че в съседната морава винаги е по - зелена. Държавата това са хората които живеят в нея. На запад са добре защото не мрънкат за щяло и нещяло. Хората работят, ама работят здраво. Не закусват в работно време, не говорят по телефончето си, не си бъркат из фейсбука или из носа - работят. За това са добре. Ако искате и ние да сме добре - хайде да работим. А когато в държавата се случи нещо безумно, заради управленците ни - ей тогава е телефона! Звъните на 10 приятели, те на 10 свои, те на 10 свои... и накрая всички се събираме пред общината. Срутваме я, линчуваме съгрешилите и избираме нови и по - кадърни управници - те ще бъркат, но по - малко, защото ще имат едно на ум. И няма да си дезертираме от майка България, а ще се радваме на живота и ще се обичаме като братя, или поне така се надявам, за това и оставам.

Циркове...

 Не ви ли намирисва на избори вече? Референдума е близо и цирковите артисти вече са на манежа - едни бойкотират, втори призовават да не се гласува, трети са твърдо против, а БКП опс, БСП призовават да се гласува с "да". Въобще всеки си избра роля и си я играе. Само ДПС са някак тихи и плахи, нищо не казват, за нищо не призовават. И аха да си помислим, че са забравили за предстоящите избори и хоп, покушение срещу лидера - слънце. Е наистина твърде зле скалъпена постановка, но все пак всички говорят за това. Добър или лош ПР е това? Времето ще покаже. Факт е обаче, че можеха малко повече да се постараят - поне пълнител да бяха сложили в пистолета ей така да изглежда по-реално. А и можеше някой гард да спре "криминално проявения" вместо това да стори Ахмет  Доган(малкият Чък Норис). Е какво ли още ще видим от малките партии за затягане на редиците? Големите са ясни - ГЕРБ ще реже ленти и ще припомня греховете на БСП - те от своя страна ще мрънка за някакви си там техни неща, но кой ли им обръща внимание на тях. Обаче тези, малките партии те са интересните. Те ще ви предложат безумни ПР хватки само и само да пуснете там една бюлетина за тях. Ех, тези депутатски места много сладки значи. Наблюдавайте цирка и му се наслаждавайте, но когато гледате новини винаги си задавайте въпроса, кой има полза от случващото се и каква. И десет пъти мислете преди да гласувате лятото, защото следващите 4 години зависят от вас и за когото гласувате после нямате право да се оплаквате от него - така е честно!

1 година без Деско

На 14 януари се навършва една година от както Десислав Малинов Димитров ни напусна. Честно да ви кажа най-гадната ми година. Всеки, който го познаваше, знае колко готин човек беше и без колко голям приятел останахме. Вървейки из града често се сещам за кафетата на които висяхме с часове, за глупостите, които си говорехме и за щуротиите, които все измисляхме. С Деско никога не беше скучно. Винаги измисляше нещо да се прави и най-скучните неща изглеждаха малко по-интересни, когато той беше наблизо. Чудя се как намираше сили все да е забавен, все да е весел, все да измисля шегички... със сигурност не му е било леко, но никога не го показа. Никога не натовари приятелите си с неговите проблеми. Сега година след като си отиде продължавам да мисля, че трябва да се сещаме за него с усмивка - така както той би искал. Не знам какво да ви кажа - просто си спомняйте за Деско и се усмихвайте, защото той ни караше да се усмихваме и поне според мен не би искал да тъжим. Липсваш ни, приятелю!

Ние или те?

Манифест от преди 100 години на цар Фердинанд

 На 27.11.2012г. написах една статия, в която излагах размишленията си върху това до къде е стигнало човечеството и как ние дори сме задминали представата на хората от преди 100 години за това как би изглеждал живота през 2012 г. Като цяло всичко е положително. Във високотехнологичната ера всичко, като че ли ни идва наготово. Оп, как се пише "наготово"? "На готово", "на-готово" или "наготово"? Чакайте ще проверя в Гугъл...а ето "наготово". Това, значи ли че съм по-глупав, от онези преди 100 години или просто съм по-мързелив? Това наготово - както и да е, но примерно кажи-речи съм го проверявал към 10 пъти докато ми влезе в съзнанието. За мен това е дреболия. Не ми се налага да го знам, защото винаги мога да го проверя, а едно време не е било така. Тогава хората са попивали всичко защото са имали един шанс да се ограмотят и обикновенно са се вкопчвали за него - тогава знанието действително е било по-ценно от златото. Е значи, ли че съм по-глуповат от онези живяли 4 поколения преди мен? Все пак на тях, ако им попадне айфон вероятно биха го използвали да си подпрат трикраката маса. Биха изхвърлили компютъра, на който пиша това и вашия, на който ми четете размислите, защото реално това устройство нито мели брашно, нито пече хляб. А дали Бойко Борисов е по-добър политик от цар Фердинанд? Дали мисли повече за благоденствието на българските граждани? Единия е водил Балканската война, а другия война за газопроводи и ядрени електроцентрали. Е предполагам, че никога няма да имаме конкретен и еднозначен отговор на моят въпрос - ние или те? Но пък е добре да се замислим, ей така за една минутка, какво е било и какво е сега, и да си спомняме за хората преди нас най-вече с уважение, защото благодарение на тях, аз дращя по клавиатурата, а вие зяпате монитора и четете странните ми слова.