Енергийни вампири

    Усещате ли ги? Виждали ли сте ги? Те са около нас! С очи излъчващи презрение и недоверие. Тънки нацупени устни готови всеки миг да изригнат като Помпей и да ви засипят с ругатни. Преливащи от злоба и ярост ръце - стиснали юмруци сякаш всеки момент готови да нападнат - без милост, без жал. Сещате ли се за какво говоря? Аз ги наричам енергийни вампири. Те не са герои от "Здрач", а хора като мен и вас, само че малко по-различни. Хора, които мразят и ненавиждат всичко. Хора, които мрънкат за всичко. Хора, които се оплакват, че заплатите са ниски, че няма работа, че е много горещо или че лятото си отива - все едно това е само за тях, а ние живеем в рая. Сигурен съм че и във вашето обкръжение има поне един такъв(ако няма сте късметлии) - сядате на кафе и веднага започва да се оплаква, че масите били гадни, че градинките не били поддържани, че сградите били пропити със социализъм, че асфалта на центъра бил зелен и още какво ли не. И няма лошо, ако това ги кара да се чувстват добре тези енергийни вампири - ОК това е техен избор. Въпросът е обаче, че на мен ми влияят твърде зле. Досущ като вампири тези гадове изпиват всичката положителна енергия, която имам и ме карат да се чувствам като парцал - като тях. Започвам да виждам мръсотията по улиците, гадни еднотипни блокове излъчващи сиво безразличие, прегъващите се старци над кофите за боклук и прочее. Накрая всичко на което съм се радвал до преди час ми изглежда тъпо - съзирам само лошото и така поне до другия ден.
   Другия ден в който се будя и се радвам, че съм жив и здрав, че всички около мен също са здрави, че макар и есенно слънцето влиза през прозореца ми, че имам, храна в хладилника и че съм заобиколен с приятели с които мога да изляза почти, когато поискам. Събуждам се и се радвам, че съм тук, защото енергийните вампири са сред нас и не излизат само нощем, но ние избираме дали да погледнем на света от хубавата му страна и с усмивка или да прекараме живота си в сиво оплакване. Хубав ден!