Нямам ясен спомен, кога чух този шум за първи път - бил съм на 3 или 4, хванат за ръката на татко, но още тогава знаех, че няма да го забравя никога. Този шум всъщност е песен с неясен автор и изпълнител. Песен, която дори не разбираш, но е някак напевна. Можеш да си я затананикаш и аха да запееш, но чакай(!) това е само шум. Шумът от един пълен стадион. Шумът от двете агитки, шумът от семките и компетентните мнения на хората в сектори А и В. Шумът от първия съдийски сигнал и шумът след него. Шумът от гола, шумът от фаула, кънтящия рев от гредата.
Ето това е футболът, който аз обичам и шумът, който аз обичам. И като ме питате защо ходя по мачове веднага ви отговарям - не е заради нивото на футбола и футболистите, а заради шума на стадиона.
