Ултрасите в Полша

През 60-те и 70-те години на 20 век се заражда феномен, наречен по-късно „английска болест”. Става въпрос за футболни фенове, които прекрачват границата на обикновенната страст към любимия клуб и превръщат любовта си в мания. Тези фенове, или както още са известни – „ултраси” са крайно отдадени на футболния клуб, който обичат и бранят името му с всякакви средства. 

Ултрасите на Лех (Познан) в действие

Най-изявените ултраси в Европа безспорно са тези в Полша. Там футболния фанатизъм придобива нови измерения и феновете са готови на всичко за да се наложат над противниковата агитка.Битката отдавна е излязла от стадионите и се е разпростряла на всички нива, но за това по-късно. Нека погледнем историята.

Както в повечето страни от бившия соц. лагер и тук авторитарния режим е оставил своя отпечатък върху хората. До падането на режима запалянковците са сред най- ревностните му противници. Стадионите са място, където привидно свободно можеш да изразиш позициите си, но действителността е доста по-различна. Много от ултрасите са били съдени и са излежавали присъди в тежки условия. Въпреки режима, привържениците на полските футболни клубове винаги са имали възможност да подкрепят отборите си с всякакви средства. Още в края на 70-те и началото на 80-те те възприемат италианския модел на подкрепа. По стадионите се появяват първите знамена, шалове, измислят се песни за отбора по известни поп и рок мелодии.

Много скоро малки групички започват да се държат непристойно, да търсят съприкосновението с органите на реда, поведението им често е отвъд границата на закона.  Това са групи, които възприемат и модела на английското хулиганство – насилието и конфликтите са поставени пред подкрепата от трибуните. Друга причина, която изтъкват местни специалисти в областта на футболното хулиганство е, че с падането на социализма си отива и грижата за младото поколение, както и контролът върху него. Бичът на безработицата ражда агресивни мъже на по-зряла възраст.

Хореография на Висла Краков

Още в края на 80-те и особено през 90-те като центрове на футболното хулиганство в Полша се утвърждават Варшава, Гданск, Лодз и Краков. Групировките зад отборите на „Легия” (Варшава), „ЛКС Лодз”, „Видзев”, „Полония”, „Висла”, „Краковия”, „Легия” (Гданск) и „Лех” (Познан) са натрупали толкова „опит” в насилието, колкото никоя друга фракция в Европа. Не е тайна, че в момента полските отбори са най-нежеланият съперник от европейските фенове в турнирите за Шампионската лига и Лига Европа. Крайните полски ултраси могат да „преминат” през всеки и през всичко и въобще не се замислят за последствията. Хулиганските армии на клубовете от бившата соцстрана често надхвърлят хиляда души. Нахлуването на терена за бой между агитките, опустошаването на обществени заведения и транспорт се приемат за нормално ежедневие.

 Ядрата от хард фенове са отявлени привърженици на нацизма. До скоро знамена с пречупени и келтски кръстове неизменно присъстваха на двубоите на „Легия” (Варшава), „Висла” Краков и „Лех”. Крайните поддръжници на „Легия” (Гданск) пък скандират „по дърветата, вместо листа, ще висят комунистите”.
От друга страна, в Полша приятно впечатление прави тенденцията Support your local team – подкрепата за местните клубове с малко успехи е наистина впечатляваща.

Полша е единствената страна в Европа, в която съществува хулиганска лига. Тя се ръководи от спортното списание „To My Kibice”. Класирането в нея се определя от броя на спечелените битки с вражески фракции и с полицията. Повечето ултраси в Полша тренират различни бойни изкуства за да са напълно подготвени за срещи с други фенове. Това е напълно достатъчно за да разберете, какви измерения е придобил футболния фанатизъм на феновете в Полша.

В същото време положението с националния отбор на Полша е малко по-различно. Феновете, като че ли са постигнали някакво примирите и за разлика от нашите запалянковци там всички застават зад националния тим. И макар че на трибуните всички изглеждат единни, преди и особено след двубоите враждуващите лагери си спретват сериозни мелета. Т.нар. „Коалиция” обединява крайните ядра на двете „Легии”, „Висла”, „Видзев”, „Сласк”, „Погон”, „Заглебие”. В другия лагер - . „Троица”, се обединяват ултрасите на „Лех”, „Арка” и „Краковия”. Сами за себе си действат крайните фракции на „ЛКС” Лодз. Групировките в горните две коалиции са непримирими врагове по време на срещите от шампионата, но дойде ли време за националния отбор, ситуацията се променя. Естествено, някои от най-непримиримите врагове остават в различни лагер, но като цяло може да се твърди, че около мачовете на Дружина полска клубните различия са загърбени в името на националния интерес.

Огледалце, огледалце на стената...

Отдавна дърветата се раззелениха, птичките се разпяха, температурите рязко се покачиха, а с тях и нашето настроение. С настъпването на летния сезон обаче всяка една представителка на нежния пол се изправя пред вечния проблем - гардеробът, или по-точно неговото съдържание. Световните модни диктатори този път ни дават пълна свобода на действие. Актуалните за сезона цветове са по-разнообразни от всякога, а най-хубавото е, че нямаме никакви ограничения, когато става въпрос за тяхната колаборация. Класическото бяло, черно, флоралните мотиви, както и всички цветове на дъгата успешно се налагат това лято. Ефирните дълги рокли и поли са тенденция и през този сезон, а именно те издължават силуета, придават голяма доза романтизъм и спомагат да изглеждаме и да се чувстваме зашеметяващо.

Oscar de la Renta

Dior

Безспорен хит ще бъдат и широките панталони с висока талия, с които всяка дама ще се чувства удобно и секси. Съчетайте ги с прекрасен колан, топ по ваш избор, и нека не забравяме Тяхно Величество - Обувките. Високите токчета ще повдигнат вашето самочувствие, а в комбинация с подходящата чанта ще придобиете един чудесен завършек на визията си.

Oscar de la Renta

Не се притеснявайте да експериментирате, а се възползвайте от шанса, който ви се отдава този сезон. Не сваляйте усмивката от лицата си и не забравяйте - човек изглежда така,както се чувства!

Balmain

Cavalli

автор: Габриела Гутева

Fairplay в интернет?!

„Ооо, Ице к'во става... ти как си свали новия ми филм безплатно?”. Познато ви е, нали? Фразата, естествено, е изречена от всенародния любимец Асен Блатечки в рекламен клип против пиратството в интернет. И тук някъде идва моментът, в който (както ни призовава Блатечки) се замисляме.
И ето ги и моите размисли: Асен получава хонорар (заплата) от продуцентите на филмите, в които участва, за да не идва вкъщи и да не ми яде от хладилника. Освен това често му се случва в сериала, в който играе чичо Чарли (много оригинално име), да споменава конкретна марка безалкохолни напитки, голяма верига магазини или известни сладкарници. За това той или продуцентите (които му плащат трудовите възнаграждения) получават сериозна сума. С други думи ако се притеснявате за бат' ви Асен, той едва ли остава гладен. От друга страна в сутрешния блок на бТВ в понеделник гостува крайно нашумелият Димитър Митовски, който мрънка, че му даунлоуднали от интернет „Стъкленият дом” около милион пъти. Той забрави да спомене за сериала "Под прикритие", на който също е продуцент, може би защото е гузен. Там вече на всеки е известно, че сюжетът е "взаимстван" от "The Departed" на Скорсезе, а той от азиатския "Infernal Affairs".
Дали Митовски е платил авторски права на американците и азиатците? Надали!
И така, примери могат да се дават много и съм сигурен, че всички се сещате за още и още подобни "взаимствания". И тук иде въпросът: Редно ли е да плащаме, за да гледаме подобни изкопирани неща? По същата схема би било нормално да плащаме и на телевизиите, че им гледаме новините. Все пак и там едни хора работят и те хляб ядат ама Ани Салич още не съм я срещал около хладилника си. Размишленията в тази насока оставям на вас. Аз съм против да се плаща, за да се гледат филми у дома. А ако вие сте застъпници на интелектуалния труд и сте против моята гледна точка, моля да се свържете с мен (може и чрез коментар под статията) и да ми платите, че прочетохте тези редове. Все пак и аз съм плащал, за да уча журналистика, трошил съм си главата по изпити не по-малко от някой, завършил НАТФИЗ. И аз заслужавам нещо срещу интелектуалния си труд. Така вече наистина ще е честно!