Ротари ще ремонтират танцувалната зала в Младежкия дом

Ротари клуб - Шумен се е заел с отговорната задача да реновира танцувалната зала в Младежкия дом, която към момента е в окаяно състояние. Дограмата се нуждае от спешна подмяна тъй като, освен че е грозна и остаряла е и опасна за здравето на децата, които тренират танци вътре. Освен това осветлението е в плачевно състояние, а и паркета трябва да бъде подменен. Ротарианците са избрали да се заемат със залата, защото тя е емблематично място за града - по-възрастните я помнят от абитурентския си бал, а по-младите от уроците по танци, които са имали там. В нея все още се учат да танцуват много деца, но условията са ужасни. За да бъде изцяло ремонтирана залата ще са нужни около 25 000 - 30 000 лева. Средствата ще се набавят от различни инициативи на ротарианците, като кулминацията ще бъде благотворителен бал, който ще се проведе на 21 април т. г. Освен това Ротари клуб - Шумен ще събира дарения по банков път, както и ще направи акция за събиране на хартия. Разяснителни флаери и плакати ще бъдат готови в най-кратки срокове за да може шуменци да се запознаят по-подробно с инициетивата. В проекта ще се включат и младежката организация на Ротари - Ротаракт, както и детската им организация - Интеракт. Активен участник е и Иннер уил клуб - Шумен, чиято е и първоначалната идея за ремонтиране на залата.

40 дни без Деско

Неусетно изминаха 40 дни от както Деско си отиде. Чувствата са поляризирани. Хем изглежда цяла вечност от последното "оо к'во правиш, бе приятел?", хем някакви си незначителни 40 дни. Странно.
Според поверията на 40-я ден след смъртта душата си е взела сбогом с близките и приятелите и напуска този свят за да се пресели в онова друго измерение, където всички ще се озовем един ден. Вероятно през последните 40 дни на всеки, който познаваше Малинов по-отблизо му се е случило нещо странно и си е казал "а, това сигурно е Деско". Незнам може и така да е.
Вчера като се видях с дядо му и той каза нещо, което е много силно и много вярно: "Казват, че времето лекува, но не е така. Болката ще остане." - каза той. Мисля, че е прав. Но съм сигурен, че ако Десо бе в стаята и бе чул тези думи по-скоро би се пошегувал отколкото да ги приеме на сериозно. Знаете го - винаги се шегуваше, дори с най-сериозните неща, дори с най-сериозните хора.
Вероятно душата на нашия приятел вече е на някакво място, което ние обикновенно наричаме "отвъдно". Аз съм сигурен, че там той е добре, а за нас ще останат винаги живи неговите шегички, макар и понякога пиперливи, усмивките, които ни дари, понякога преминаващи в неистов смях и спомените с него, както и онова "оо приятел". За Малинов винаги ще си спомням с усмивка, защото винаги когато се видехме имаше много усмивки и шеги. И така, ще се видим от другата страна, Деско. Почивай в мир, приятелю.