Винаги когато наближи 15-ти Септември, от всевъзможни вестници, радиа и телевизии започват да ни заливат с весели учители, родители на първокласници, които са на крачка от екстаза и ученици с изкуствени усмивки за пред камерите.Всички започват да се вълнуват от венци, букети, училищтни звънци, черни дъски и прочие, а на никой дори и през ум нему минава, че примерно на 15 септември 1821г. Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа съвместно обявяват независимост от Испания. Целия този панаир се върти по медиите ден, два и всичко си тръгва по старо му. Аз обаче не съм обзет от тази всеобща еуфория и за мен тази сакрална дата на българското образование се е превърнала в една от най-ужасяващите от календара. Честно да си призная тази мила картинка на малки тичащи първокласници по улиците грабнали букет в ръка не ме умилява, а напротив кара ме да настръхвам и ме побиват тръпки. Едно на ръка, че клетите малки душици незнаят какво ги очаква следващите 12 години от живота им. Из целия град се чуват писъците им, който напомнят на времето когато абитюрентие завършват, само че са по-пискливи и по-дразнещи, а след тях остават стъпкани останки от цветя, които допреди минути са били част от огромните букети, които едвам мъкнат. И като стана дума за мъкнене немога да не спомена огромните раниците на първолаците . ХОРА ДОКОГА?
Докога ще мъчите бедните дечица с тия огромни раниници, които са пълни с безброй пособия, които едва ли някога ще им влязат в употреба и само правят въпросните чанти с пъти по-големи от децата , а и с тях приличат повече на туристи тръгнаи из планината с попловината си покъщтнина, отколкото на невинни първолачета. И за десерт оставям разбира се шофирането. То се превръща в истински ад. Безброй малки подскачащи на всички посоки хлапета мъкнещи огромни раници, на които разбира се през ум не им минава да се огледат. Единственото нещо което липства на този ден за да стане още по-ужасен е Канал 1 да пуснат повторение на мача на националите с Черна Гора. На всички които мразят този ден също като мен ще кажа: стиснете зъби, включете фаровета на колата и не си хабете нервите, защото имате цяла година спокойствие докато всичко се повтори...
Винаги когато наближи 15-ти Септември, от всевъзможни вестници, радиа и телевизии започват да ни заливат с весели учители, родители на първокласници, които са на крачка от екстаза и ученици с изкуствени усмивки за пред камерите.Всички започват да се вълнуват от венци, букети, училищтни звънци, черни дъски и прочие, а на никой дори и през ум нему минава, че примерно на 15 септември 1821г. Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа съвместно обявяват независимост от Испания. Целия този панаир се върти по медиите ден, два и всичко си тръгва по старо му. Аз обаче не съм обзет от тази всеобща еуфория и за мен тази сакрална дата на българското образование се е превърнала в една от най-ужасяващите от календара. Честно да си призная тази мила картинка на малки тичащи първокласници по улиците грабнали букет в ръка не ме умилява, а напротив кара ме да настръхвам и ме побиват тръпки. Едно на ръка, че клетите малки душици незнаят какво ги очаква следващите 12 години от живота им. Из целия град се чуват писъците им, който напомнят на времето когато абитюрентие завършват, само че са по-пискливи и по-дразнещи, а след тях остават стъпкани останки от цветя, които допреди минути са били част от огромните букети, които едвам мъкнат. И като стана дума за мъкнене немога да не спомена огромните раниците на първолаците . ХОРА ДОКОГА?
Докога ще мъчите бедните дечица с тия огромни раниници, които са пълни с безброй пособия, които едва ли някога ще им влязат в употреба и само правят въпросните чанти с пъти по-големи от децата , а и с тях приличат повече на туристи тръгнаи из планината с попловината си покъщтнина, отколкото на невинни първолачета. И за десерт оставям разбира се шофирането. То се превръща в истински ад. Безброй малки подскачащи на всички посоки хлапета мъкнещи огромни раници, на които разбира се през ум не им минава да се огледат. Единственото нещо което липства на този ден за да стане още по-ужасен е Канал 1 да пуснат повторение на мача на националите с Черна Гора. На всички които мразят този ден също като мен ще кажа: стиснете зъби, включете фаровета на колата и не си хабете нервите, защото имате цяла година спокойствие докато всичко се повтори... 
