Циркове...

 Не ви ли намирисва на избори вече? Референдума е близо и цирковите артисти вече са на манежа - едни бойкотират, втори призовават да не се гласува, трети са твърдо против, а БКП опс, БСП призовават да се гласува с "да". Въобще всеки си избра роля и си я играе. Само ДПС са някак тихи и плахи, нищо не казват, за нищо не призовават. И аха да си помислим, че са забравили за предстоящите избори и хоп, покушение срещу лидера - слънце. Е наистина твърде зле скалъпена постановка, но все пак всички говорят за това. Добър или лош ПР е това? Времето ще покаже. Факт е обаче, че можеха малко повече да се постараят - поне пълнител да бяха сложили в пистолета ей така да изглежда по-реално. А и можеше някой гард да спре "криминално проявения" вместо това да стори Ахмет  Доган(малкият Чък Норис). Е какво ли още ще видим от малките партии за затягане на редиците? Големите са ясни - ГЕРБ ще реже ленти и ще припомня греховете на БСП - те от своя страна ще мрънка за някакви си там техни неща, но кой ли им обръща внимание на тях. Обаче тези, малките партии те са интересните. Те ще ви предложат безумни ПР хватки само и само да пуснете там една бюлетина за тях. Ех, тези депутатски места много сладки значи. Наблюдавайте цирка и му се наслаждавайте, но когато гледате новини винаги си задавайте въпроса, кой има полза от случващото се и каква. И десет пъти мислете преди да гласувате лятото, защото следващите 4 години зависят от вас и за когото гласувате после нямате право да се оплаквате от него - така е честно!

1 година без Деско

На 14 януари се навършва една година от както Десислав Малинов Димитров ни напусна. Честно да ви кажа най-гадната ми година. Всеки, който го познаваше, знае колко готин човек беше и без колко голям приятел останахме. Вървейки из града често се сещам за кафетата на които висяхме с часове, за глупостите, които си говорехме и за щуротиите, които все измисляхме. С Деско никога не беше скучно. Винаги измисляше нещо да се прави и най-скучните неща изглеждаха малко по-интересни, когато той беше наблизо. Чудя се как намираше сили все да е забавен, все да е весел, все да измисля шегички... със сигурност не му е било леко, но никога не го показа. Никога не натовари приятелите си с неговите проблеми. Сега година след като си отиде продължавам да мисля, че трябва да се сещаме за него с усмивка - така както той би искал. Не знам какво да ви кажа - просто си спомняйте за Деско и се усмихвайте, защото той ни караше да се усмихваме и поне според мен не би искал да тъжим. Липсваш ни, приятелю!