Ние или те?

Манифест от преди 100 години на цар Фердинанд

 На 27.11.2012г. написах една статия, в която излагах размишленията си върху това до къде е стигнало човечеството и как ние дори сме задминали представата на хората от преди 100 години за това как би изглеждал живота през 2012 г. Като цяло всичко е положително. Във високотехнологичната ера всичко, като че ли ни идва наготово. Оп, как се пише "наготово"? "На готово", "на-готово" или "наготово"? Чакайте ще проверя в Гугъл...а ето "наготово". Това, значи ли че съм по-глупав, от онези преди 100 години или просто съм по-мързелив? Това наготово - както и да е, но примерно кажи-речи съм го проверявал към 10 пъти докато ми влезе в съзнанието. За мен това е дреболия. Не ми се налага да го знам, защото винаги мога да го проверя, а едно време не е било така. Тогава хората са попивали всичко защото са имали един шанс да се ограмотят и обикновенно са се вкопчвали за него - тогава знанието действително е било по-ценно от златото. Е значи, ли че съм по-глуповат от онези живяли 4 поколения преди мен? Все пак на тях, ако им попадне айфон вероятно биха го използвали да си подпрат трикраката маса. Биха изхвърлили компютъра, на който пиша това и вашия, на който ми четете размислите, защото реално това устройство нито мели брашно, нито пече хляб. А дали Бойко Борисов е по-добър политик от цар Фердинанд? Дали мисли повече за благоденствието на българските граждани? Единия е водил Балканската война, а другия война за газопроводи и ядрени електроцентрали. Е предполагам, че никога няма да имаме конкретен и еднозначен отговор на моят въпрос - ние или те? Но пък е добре да се замислим, ей така за една минутка, какво е било и какво е сега, и да си спомняме за хората преди нас най-вече с уважение, защото благодарение на тях, аз дращя по клавиатурата, а вие зяпате монитора и четете странните ми слова.

Един век...

 Скучна ноемврийска вечер. Навън е студено и мъгливо, а аз стоя пред компютъра и умирам от скука. Поглеждам телевизора – върви някакъв мач от скучен, по-скучен. Съвсем няма какво да се прави.

Изгледал съм всички по-интересни филми, до които имам достъп, и сега ми остава да чакам да ми се доспи.

Чудя се какво ли са правили хората преди 100 години, за да не умрат от скука? Ако на прадядо ми – Стойо някой бе казал, че след 100 години един негов потомък ще има устройство с едно копче, което само като го погали, му дава възможност да общува с целия свят. Той вероятно би си помислил, че става въпрос за лампата на Аладин.

Ако той знаеше, че с натискането на един бутон на стената мога да сложа край на нощта и да правя ден в своята стая, без дори да помислям за газови лампи и свещи – вероятно би бил удивен. Само ако знаеше, че разполагам с устройство, което прилича на черно огледало, но изведнъж се превръща в прозорец към света и научавам всичко за това, което се случва в момента в държавата и света и то без да ми е необходим глашатай.

За компютъра въобще няма да отварям дума. Това е съвременният свят – хапвам пиле с 60% вода с гарнитура от китайски ориз и гръцки гъби. Пия американска Кола, а за десерт имам еквадорски банани и бразилски портокали. После пък ще си направя един зелен чай от Шри Ланка и ще похапна швейцарски шоколад.

Ето това ние приемаме за нормално. Хич даже не му обръщаме внимание.

А ако питаме човек, който през 1912 година се е стягал за фронта, какво мисли за нашия начин на живот. Е, едва ли ще ни повярва до къде сме я докарали. А вие замисляли ли сте се къде сме в момента? А замисляли ли сте се къде ще бъдат хората след още 100 години?

Шумът

   Има един шум, който пленява. Шум, който не е дразнещ, а някак си го обичаш. Шум, който те кара да настръхваш - не от страх, а от предвкусването на нещо вълнуващо. Нещо, което пленява.
   Нямам ясен спомен, кога чух този шум за първи път - бил съм на 3 или 4, хванат за ръката на татко, но още тогава знаех, че няма да го забравя никога. Този шум всъщност е песен с неясен автор и изпълнител. Песен, която дори не разбираш, но е някак напевна. Можеш да си я затананикаш и аха да запееш, но чакай(!) това е само шум. Шумът от един пълен стадион. Шумът от двете агитки, шумът от семките и компетентните мнения на хората в сектори А и В. Шумът от първия съдийски сигнал и шумът след него. Шумът от гола, шумът от фаула, кънтящия рев от гредата.
   Ето това е футболът, който аз обичам и шумът, който аз обичам. И като ме питате защо ходя по мачове веднага ви отговарям - не е заради нивото на футбола и футболистите, а заради шума на стадиона.

Сърчице на стената...

 Има една професия, чието име е особено добро в западния свят. В България гледаме на тях малко като на шарлатани, които се чудят как да ни бръкнат в джоба. Професията на хората се нарича психология, а хората психолози. Един дял от психологията - консултативната психология* е много полезна за нас(не че другите дялове не са). Тя се занимава практически с мислите и чуствата на хората/пациентите. Така наречените западняци отиват при специалист и си плащат за да поговорят за себе си и за емоционалния си свят. В България, ако някой отиде при такъв вид специалист почти моментално ще бъде класифициран с етикета "луд" и хората ще му определят среща в пет часа на въртележката. У нас е прието да споделяме емоционалните си състояния, както и най-съкровенните си мисли и чувства с приятели, понякога с риск съкровенната за нас информация да излезе от приятелския кръг и да стане публично достояние. Случва се, понякога дори често. Създаваме си нерви и разваляме приятелства, но това е начина да бъдем "нормални". Открили сме си своя начин, по български, да се разтоварим от емоционалния багаж, да потърсим и получим съвет. Дали е правилно или не - незнам, незнам даже дали е вярно това, което пиша. Просто в този момент така виждам нещата. Виждам още нещо, което вече е доста по-интересно. С навлизането на социалните мрежи в живота ни тези съкровенни чуства се появяват и по "стените" ни ( Подобни размисли с дата 09.11.2010 ) . Постваме любовни песнички, когато сме изпаднали в романтични настроения надявайки се обекта на желанията ни да реагира на тези песни и това да оправи любовния ни живот. И ето сърчицето ни вече е на стената и очаква да му обърнат внимание. Същото се отнася естествено и когато имаме други, различни от романтичните чувства. Чрез песнички и мъдри мисли казваме това, което ни е на сърчицето. Вероятно ни помага - разтоварваме се. Радваме се, че някой ни "лайква" състоянието, което значи че ни разбира. Вероятно осъзнавайки, че не бива да споделяме в прав текст чувствата си с 1 000 "приятели" го правим по малко по-заобиколен начин, не че е кой знае колко по-различно. И ето - споделяме си мъката и личните ни 1 000 психолога попиват предоставената от нас информация. Някой взимат отношение - други не. Ефект почти никога няма, но това не ни пречи да си постваме чувствата. Закърняваме малко по малко и ни става все по-лесно да се изразим с песен и все по трудно да използваме собствени думи. Незнам дали е полезно за нас или не. Незнам дали посещението на психолог ще ни реши проблемите или не. Оставям по-нататъчните размишления на вас, дано има такива. Тези които нямат да постнат някоя прочувствена балада на Куин.




*консултативната психология - информацията за този дял идва от Уикипедия. Може да съм в грешка и ако е така моля да ме извините, но дори да греша това не променя смисъла на текста.

Има надежда

  След като завършихме 0:0 като гости на Чехия една мисъл напира в главата ми - "има надежда". Има надежда във футболните ни национали. Може би няма да се класираме за световното първенство през 2014г. и да бъдем честни далеч сме от това място. Реално отборът ни направи един силен мач - 2:2 с Италия един посредствен - 1:1 с Дания и два по-слаби мача - 1:0 срещу Армения и сега 0:0 с чехите. Каквото и да си говорим последния мач - този в Прага си беше откровенно опълчение, ако не смятаме общо 15-20 игрови минути разделени от нови периоди на доминация на домакините. Но вижте това е нормално. Старото поколение в което играеха огромни за нашето ниво играчи като Бербатов и двамата Петрови вече са далеч от националния и в момента новите незнаят точно какво става. Не може да очакваме, че слагайки Любо Пенев на треньорския пост и автоматично ще се случи някаква нечувана революция и ще започнем да побеждаваме най-големите с футболисти играещи в средняците на Русия и Турция. Но надежда има, има защото тези футболисти са млади и има на къде да растат и съответно един ден да заиграят и в по-големи отбори. Тогава вече може спокойно да очакваме класиране примерно за Евро 2016, но сега ни е рано. Едва спасихме точката срещу Чехия, а искаме да ходим в Бразилия и да се надиграваме с Испания и Аржентина - няма как да се случи все още. Така че нека не бъдем прекалено сурови или прекалено меки към Пенев. Очевидно се опитва да работи и е вкарал някакъв ред - нека го подкрепяме дори, ако загуби следващия мач защото в него и в играчи като Дяков и Иван Иванов надежда има - дано скоро ги видим на голям форум.

Колко лесно е да се усмихнеш

     Събуждам се и съм малко кисел. Виновно е слънцето, което наднича зад пердетата и ми напомня, че е настъпил нов ден. С досада се надигам от леглото и отивам да стопля вода за чай. Реших да заменя сутрешното кафе с чай защото усещам, че започвам да се пристрастявам към кафето, а не ми допада идеята да съм зависим, към каквото и да било. Мисля си че днес трябва да отида да платя тока и това още повече ми скапва настоението. По стара българска традиция сипвам в чаша студена вода и я слагам в микровълновата да се стопли. Докато чакам "чудото" да се случи се сещам, че вероятно ще е нужно и да закуся. Това естествено изисква още усилия и се чудя дали не беше по-добре да поспя още час, въпреки дразнещото септемврийско слънце, което преди 3 минути беше направило така, че да се събудя макар и с нежелание. Оглеждам се из кухнята и виждам една тенджерка покрита с чиния, а в чинията има само голяма малко извита клечка (може би някакъв чай, чубрица или друга зелена подправка), друга по-малка клечка и листо. 
 Подредени идеално за да изглеждат като сърдита физиономия -";(". Все едно в тази чиния видях отражението си, обазът вътре ме натъжи още повече. И в един кратък миг на гениалност с едно пръстче промених цялата картинка. Просто обърнах дългата клечка и се получи ";)" - усмивка. И спонтанно и аз се усмихнах. Едно движение с показалеца ми ме накара да се усмихна. "Хм, че странно" повдигнах чинията, а отдолу в тенджерата ако щете вярвайте имаше сварени овесени ядки. Очевидно майка ми преди да отиде на работа се беше погижила за безделника в другата стая и му беше направила закуска. И пак се усмихнах. И тогава видях - видях почти лятното септемврийско слънце, което нахлува през прозореца и ми казва "Ей, луд ли си? Усмихни се и днес е прекрасен ден.", видях все още зелените листа на дърветата, макар че на места жълтееха и осъзнах, че нямам причина да съм недоволен.
  Осъзнах че едно малко движение може да промени всичко, че само за малко ако промениш гледната точка може всичко да бъде много по-хубаво. Осъзнах и че е нужно да видиш една усмивка за да се усмихнеш и ти - ако няма кой да ти я даде - дай си я сам. Чух звън и се отъсих от унеса си. Водата се беше стоплила, сложих и пакетче чай и малко мед и седнах на терасата за да се насладя на един от последните летни дни за годината.

Избори идат!

     Задават се избори и клоунадата започна. Един лидер на опозиционна партия на който няма да споменавам името, но вие сами ще се сетите, че първото му име е Сергей се хвана да събира подписи за референдум относно АЕЦ Белене. Същият този господин в качеството си на министър председател посрещна настоящите управляващи, които му носеха 1 000 000 подписа за оставката му със "здравейте циркаджии". Една малка вметка -  референдум за АЕЦ Белене е безумие защото едва ли някой от нас е абсолютно наясно с пазара на ток, цената на сроежа на това съоръжение и прочее, а решението от един референдум не може да се върне назад по никакъв начин, което значи че с цел да си направи плиткоумен PR Сергей иска да даде кибрит и динамит в ръцете на дете.
     Както и да е. Прехвърляме се на "грандиозния скандал", който естествено след седмица никой няма да помни, а именно за песента Бяло, зелено и червено. Най-големите печеливши от скандала естествено са изпълнителите, които почнаха да ходят по всевъзможни предавания и да се жалват, че видиш ли пеели за Мексико, Италия и дори Унгария, макар че припева е "ееее българин съм брат, бяло, зелено и червено(2)". Мишо Шамара или Биг Ша. както му е новия псевдоним дори опита да се направи на мъченик  и трогателно рече "се е*ете ве ще ви лежа няма проблеми". Бойко Борисов направи някакакъв-никакъв коментар, който даже незнам как да коментирам защото това беше просто изреждане на някакви думички, които уж подкрепят прокуратурата. Сергей Станишев пък излезе с абсолютно жалък призив за свобода на словото и дрън-дрън глупости. Човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли. 
    И третото и обещавам последно събитие с което ще ви занимая е делото за "радикален ислям" в Пазарджик. Отново идат избори и отново разни хора си играят с огъня, което лично мен ужастно ме дразни. Зададат ли се избори и хоп етническо или религиозно напрежение. До кога така? До кога ще си играят с мюсюлмани и християни - повечето от които несъзнаващи идеалите на другата религия и плашещи се от нея? Първо макар всички медии да гърмят за "радикалния ислям" такова нещо несъществува според българското законодателство. Тези хора са обвинени, че идеологията им е антидемократична, а една уж не етническа партия си прави скапания PR на гърба на хората. Говори за нов "възродителен процес" и прочее глупости. И ето тук назрява големия проблем. Очевидно едни събрани от Родопите мюсюлмани са натоварени на автобуси и са стоварени пред съда в Пазарджик. Меко казано са им обяснили, че видиш ли лошите християни искат да им потъпчат религията и те в опит да се защитят отиват да си отстояват правата пред въпросния съд. До тук всичко е наред, но представете си че феновете на Пловдиските Локомотив и Ботев решат, че онези в Пазарджик малко прекаляват и е редно да им променят гледната точка подобно на събитията от преди година в Катуница. Представяте ли си тогава какво ще се случи от уж невинната заигравка на онази не етническа партия и на медиите?
    Господа политици вземете се в ръце и почнете да вършите работа, а не да се занимавате с подписчета, които нищо няма да променят. Не да се занимавате с песничка, за която отговаря прокуратурата. И не да ми се правите на вещи кукловоди играейки си с етнически и религиозни несъответствия, защото ако лумне пожар горите вие!

I Have a Dream*

   I Have a Dream - така се казва знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг - произнася я през лятото на 1963 г. Мечтата му всички я знаем - равни права на белите и черните в САЩ. И след като настоящият президент на Америка Барак Обама е чернокож - очевидно Мартин Лутър Кинг е успял. И аз имам мечта. Не вярвам, че ще се сбъдне, но пък си е моята голяма и мащабна мечта и ще продължавам от време на време да си мисля, какво би било ако се сбъдне. Каква ми е мечтата ли? Може да ме сметнете за луд, но искам да няма коли. Да, да няма коли! Да искам в градовете да няма коли. Да има огомни паркинги на входовете на градовете и хората да си оставят автомобилите там. Представям си го така - изключително добре развит градски транспот - модерни автобусчета, които минават на 5-10 минути. Освен тях по пътищата в градовете ще могат да се движат полицейски коли, пожарни, линейки и таксита, а в определено време (примерно от 5:00 до 10:00) ще може да се движат и автомобили, които обслужват магазините. Плюсовете ми се струват очевидни - повече движение за всички хора и съответно по-добре физическо състояние на хората. По-малко замърсяване на въздуха. По-малко разходи за поддръжка и обслужване на автомобилите. По-малко или направо нулево шумово замърсяване, което дори в малък град като Шумен не влияе особено добре на нервите. Действително през зимните месеци ще е малко по-сложно придвижването, но щом 23 години успявам да вървя по снежните пътечки и съм добре едва ли е чак толкова трудно и други да го правят, а и да не забравяме, че пътищата ще са свободни за пешеходците и след като от там са минали снегорини ще е къде-къде по-лесно да си вървим по асфалта. В общи линии това е моята мечта - край на катастрофите, край на шума, край на мръсния въздух, край на нацупените шофьори. 
   Помислете си само колко хубаво би било. Жалко, че това е само една утопична мечта. Приятен ден и спирайте на пешеходните пътеки(за шофьорите) или внимавайте как пресичате(за пешеходците).

*I Have a Dream - имам една мечта

Знаете ли, че...

Охо, здравейте. Поднасям ви порция интересни факти, при това напълно безплатно(БТВ медиа груп "не харесва" това!). Със сигурност те не биха ви били от особена полза ако живеете в джунглите около Нил и се прехранвахте с дребни птици и бозайници, но в урбанистичния свят в който живеете, тези факти могат да ви дадат осезаемо предимство в интелектуалната война с шефа ви и очевидно изоставащите от вас в интелектуално отношение колеги и приятели. Не че аз и вие не знаем, че сте къде-къде по-умни от заобикалящите ви индивиди, които очевидно са крачка назад в еволюцията, но е добре да им напомняте, че в мисловно отношение са далеч зад вас. Плюс това е готино да цъкат с език възхищавайки се на знанията ви. Та, знаете ли че...

Ябълките и целината съдържат "отрицателни" калории, т.е. човек изхабява повече калории докато ги яде, отколкото ще получи от тях.

Северните елени имат три бели дроба.

Най-многобройното същество на планетата е мравката - над 10 000 трилиона индивида.

В пyстинята Сахаpа на 18 февpуари 1979 г. е валял сняг.Зебрите не могат да видят оранжев цвят(демек ако им пуснете онази "оранжева песен" няма да схванат нищо и ще гледат тъпо).

Крякането на патиците не дава ехо - това явление все още няма обяснение.


За една година домашните магарета убиват повече хора от загиналите при авиокатастрофи.


Изобретател на ножиците е Леонардо да Винчи.

Жирафът си чисти ушите с език.

200 гр. мъртви клетки се отделят на година, при това неусетно, от повърхностния слой на кожата. На всеки 28 дни на мястото на старите клетки се появяват нови, като по този начин епидермисът се запазва гладък. Поне до 25 годишна възраст. След това не всички мъртви клетки се обновяват, а това означава, че процесът на стареене е започнал.

След като бъде погълната, водата достига до стомаха за 6 сек.

Медът е единствената храна, която не се разваля.

Ноктите на пръстите на ръцете растат около 4 пъти по-бързо от ноктите на пръстите на краката.

Пушещите по кутия цигари дневно губят средно по 2 зъба на всеки 10 години.

Ябълката сутрин има по-ободряващо въздействие от кофеина.По-принцип жените по-добре разпознават лица от мъжете.

Годината върху бутилките с вино всъщност означава кога е набрано гроздето, а не кога е бутилирано виното.

В психиатрията синдромът, съпровождащ деперсонализация, нарушени възприятия за време и пространство, собственото тяло и обкръжаващата среда, официално се нарича "Алиса в страната на чудесата".  

В Индия има над 50 милиона маймуни(истински маймуни, расисти такива!).

Родината на далматинеца е област Далмация в Хърватия.

В Хонконг е разрешено на жена,чийто мъж и е изневерил,да го убие,но при едно условие-да го направи с голи ръце,без оръжие.Що се отнася до неговата любовница,там няма ограничения-има право да я убие както и е угодно.

Енергийни вампири

    Усещате ли ги? Виждали ли сте ги? Те са около нас! С очи излъчващи презрение и недоверие. Тънки нацупени устни готови всеки миг да изригнат като Помпей и да ви засипят с ругатни. Преливащи от злоба и ярост ръце - стиснали юмруци сякаш всеки момент готови да нападнат - без милост, без жал. Сещате ли се за какво говоря? Аз ги наричам енергийни вампири. Те не са герои от "Здрач", а хора като мен и вас, само че малко по-различни. Хора, които мразят и ненавиждат всичко. Хора, които мрънкат за всичко. Хора, които се оплакват, че заплатите са ниски, че няма работа, че е много горещо или че лятото си отива - все едно това е само за тях, а ние живеем в рая. Сигурен съм че и във вашето обкръжение има поне един такъв(ако няма сте късметлии) - сядате на кафе и веднага започва да се оплаква, че масите били гадни, че градинките не били поддържани, че сградите били пропити със социализъм, че асфалта на центъра бил зелен и още какво ли не. И няма лошо, ако това ги кара да се чувстват добре тези енергийни вампири - ОК това е техен избор. Въпросът е обаче, че на мен ми влияят твърде зле. Досущ като вампири тези гадове изпиват всичката положителна енергия, която имам и ме карат да се чувствам като парцал - като тях. Започвам да виждам мръсотията по улиците, гадни еднотипни блокове излъчващи сиво безразличие, прегъващите се старци над кофите за боклук и прочее. Накрая всичко на което съм се радвал до преди час ми изглежда тъпо - съзирам само лошото и така поне до другия ден.
   Другия ден в който се будя и се радвам, че съм жив и здрав, че всички около мен също са здрави, че макар и есенно слънцето влиза през прозореца ми, че имам, храна в хладилника и че съм заобиколен с приятели с които мога да изляза почти, когато поискам. Събуждам се и се радвам, че съм тук, защото енергийните вампири са сред нас и не излизат само нощем, но ние избираме дали да погледнем на света от хубавата му страна и с усмивка или да прекараме живота си в сиво оплакване. Хубав ден!

Почивка

Лято е. Както винаги си позволявам да изляза в лятна почивка и да оставя вас и блога също да лентяйствате. Спокоен съм като виждам хубавото слънчево време, което предполага, че нито аз нито вие ще скучаем. Освен това Евро 2012 предлага много емоции, а след него идват и Олимпийските игри в Лондон, така че има какво да се прави. Приятно, слънчево и весело лято на всички. Ще се завърна наесен с песен :)

„Не сме народ, не сме народ, а мърша...”

 „Не сме народ, не сме народ, а мърша...” така започва едно стихотворение написано през далечната 1875г. от Петко Славейков, а звучи така актуално и днес. Не сме народ и не сме патриоти! Винаги отричаме, винаги сме опозиция на самите себе си. Завистта и злобата към самите нас ни изяжда все повече и повече и това не ни пречи, а ни радва! И тук не говоря за враждата и подигравките между феновете на любимия ми ЦСКА и Левски, макар че това е поредния стълб в тезата ми. Феновете на двата „гранда” се сочат кой отбор е по-зле, а сами не виждат, колко трагично е положението и в двата клуба, но млъкни сърце тук говоря за много по-сериозни неща. Преди близо година, когато на остров св. Иван беше открита малка кутийка, на която пише, че костиците там са част от мощите на Свети Йоан Кръстител мнозина ехидно се усмихваха и казваха „кой знае на кой клошар са”. Макар да бе събитие и мнозина да отидоха на поклонение, съвсем не бяха малко хората, които бяха убедени, че това не може да се случва в България и че пак нещо са ни измамили. Снощи по Нешънъл Джиографик, бе излъчен филм в който чрез множество изследвания се доказва, че костиците са на мъж живял в периода 5 – 75 г. след Христос в района на близкия изток – сиреч няма научни доказателства това да не е Йоан Предтеча, а тъкмо обратното – като никога науката потвърждава нещо, което срещаме в религията(християнството). Въпреки вековете на остър конфликт между религия и наука този път и двете потвърждават един и същ факт – много вероятно е това да са мощите на Йоан Кръстител. Чудя се дали сега ще се намери някой родолюбив българиян на който истината му е по-свята от родината и да каже „може и еврейски клошар да е”? Аз обаче няма да спра до тук критиката към нас самите и ще продължа с още нещо, което витае в пространството в последния месец. Става въпрос за „вампирите” които според повечето от нас не могат и да се сравняват по значимост с удивителните, невероятни, сияйни и богопомазани румънски вампири, които са вдъхновение за сдухани холивудски сценаристи да бълват филм след филм. Разбира се всички сме чували, че граф Дракула всъщност е Влад Цепеш и като цяло е толкова далеч от вампир, колкото съм аз и всеки един от вас. Бъдете сигурни, че румънците също го осъзнават, но хей кой бяга от тълпите с туристи? Знам кой – българите. Ние предпочитаме алкохолния туризъм – нищо че отново пиян англичанин затри българин. Последен факт и с това ще завърша пледоарията си, която вече може би ви отегчава е от една екскурзия в съседна Гърция. Вмятам, че Гърция макар и по настоящем зле финансово е втората държава по богатсвто на културно историческото наследство – първа е Италия, а трета България. Справка в интернет показва, че гърците си правят по 10 - 12 милиарда евро от туризъм всяка година ( естествено с изкючение на 2011г. и 2012г. по обясними причини). Когато бях в южната ни съседка посетих гробницата музей на Филип втори Македонски (бащата на Александър). Беше много добре направена и атрактивна – плащаш си 8 евро вход и влизаш в една могила, която е на 2 етажа с екскурзоводи, с  климатици, с много добре осветени експонати, с макети и репродукции на какво ли не. Единствения недостатък на тази иначе страхотна гробница-музей, е че никаде не пише да е на Филип втори Македонстки(няма неопровержимо историческо доказателство, като например надпис на плоча или нещо такова). Хората я датирали от тогава (около 366г. пр Хр.), всичко изглеждало сякаш е на богат владеттел и вероятно бил той, ама никъде не пише, че е негова. И все пак съседите са си направили условията за туризъм и съответно печелят парички, а ние седим и ще се претрепем да се опровергаваме.

 Ще се убием да качваме снимки на Божидар Димитров позиращ пред скелет на русалка и ще се надсмиваме (всъщност над самите себе си), но няма да си защитим културата, ценностите и това, което ни се води културно-историческо наследство. Нещото от което реално можем да живнем и да привлечем чужд капитал. Защото ясно е, че нищо не произвеждаме за да продаваме в чужбина, но у нас има какво да се види. А хората в белия свят плащат за да видят тези забележителности и то плащат добре. Благодаря ви за вниманието. Дано съм ви накарал да помислите за тези важни неща, на тези които съм отегчил се извинявам за изгубеното време.

И тогава им казах

  Основен принцип ми е да не копирам чужди текстове. Въпреки, че ако се споменава името на автора не се брои за кражба аз гледам да не стигам до там -  това което ми е в акъла - това е в блога. Но сега ще наруша това и ще публикувам една статия на доц. д-р Юрий Проданов. Не защото ме/ни хвали в края на статията, а защото всичко останала е много умно написано. Абстрахирайте се от началото на всеки негов абзац - обикновенно няма навика да говори като Бог :)

http://www.pokazno.blogspot.com/2012/05/blog-post_21.html

Аз казвам, а около 60 млади поети и поетеси слушат. Белетристите чакат Алек Попов, за да чуят него. Алек пък чака мен. Всъщност, моменти от награждаването на лауреатите от XXXV Национален студентски литературен конкурс в Шумен на 20-ти май 2012 г.

 

И тогава им казах. Казах им, че сутринта съм отворил „Поетика” на Аристотел за справка що беше според него поезия и, ако древният грък бе прочел техните поетически текстове, би скочил отново в гроба. Но пък, продължих, кой може да ни каже какво е днес поезията. На единия бряг е вечният силаботонизъм, а на другия „свободният стих” – освободен, дори от оковите на граматиката, запалващ изкушаващи огънчета из подсъзнанието.

И понеже приятелят и член на журито Пламен Дойнов не пристигна за финала на 35-тия поред Национален студентски литературен конкурс, а даваше напътствия по телефона, то на мен се падна тежкия дял да съобщавам резултатите от конкурса.

И тогава им казах. На двадесет метра оттук е аудитория, носеща името на големия европейски и световен поляк Адам Мицкевич. През 1821 година той пиша „Ода на младостта” – манифест не само на романтизма, но и на събуждащата се млада Европа след Наполеон. Та, бъдете всички тук едно вълнуващо цяло. Като снощи, например!

И още им казах. Май най-точното и кратко определение за поезията е дал неистовият руснак Владимир Маяковски: „Мамо, твоят син е прекрасно болен!”. Ето, това е истинската поезия – прекрасна болест – и ви пожелавам да не оздравеете никога.

И им казах. Поправяйте си стиховете и работете над тях. Не ми ги пращайте, след като сте ги писали след полунощ, разплакани или ощастливени. Най-големият мит в българската култура е, че поезия се пише като Ботев – в механата – и се публикува на другия ден. А иначе с всеки един от вас в тази зала съм говорил (задочно), поправял, ругал, смял съм се, възхищавал съм се.

И допълних, казвайки. Преди повече от век и половина дядо Петко Славейков създал градския фолк – поезийка от стихчета, сложени на песен, де: "Иди ми, ела ми!". Не правете сега така, щото да изглежда, че фолкът ще връща жеста на поезията. Не римувайте „сърце” с „ръце” и прочие!

И завърших така. Усещам много щастие в тази огромна зала, напълнена догоре от усмихнати лица. Догодина – отново тук!

И дадох думата на другия член на журито - приятеля Алек Попов, който ги подхвана за белетристиката.

И накрая още да кажа. Цялата организация по националния конкурс бе осъществена от абсолвентите от специалност „Връзки с обществеността” Ваня, Диана, Мануела и Стоян (Чочо) от специалност „Журналистика”. Гордея се с тях, защото се доказаха като завършени професионалисти. Направиха така, щото едва ли друго висше училище ще си и помисли да конкурира Националния конкурс, а на всички участници от цялата страна не им се тръгваше. Събраха се сто човека в Градската градина и добре, че дойде проливния дъжд и ги изпрати с гаргите по живо, по здраво.

Това беше с казването. А резултатите от конкурса са в сайта на университета www.shu.bg 

Ето ги и героите от "ПР-СИ" (ПР - Студентска инициатива). Отляво - Ваня, Диана, Аз (доц. д-р Юрий Проданов), Стоян (Чочо), Алек Попов, Мануела и пак Ваня :) На втори план е летящият кон на вдъхновението Пегас, на който всички участници в конкурса написаха своите спонтанности. Най-спонтанното бе "Басиииии, якото!" Впечатли също и първият стих от химна на Шумен: "Оттука започва България!". Познайте къде го написа, поета му с поет :)))))

Хайде на конкурс

 На 19 и 20 май, пред сградата на Ректората на Шуменския университет, ще се проведе тридесет и петото издание Националният студентски литературен конкурс. Участниците тази година са над 80, което е 3 пъти повече от миналогодишното издание. Освен студенти от цялата страна се наблюдава и засилено присъствие от Шуменския университет. Най-много заявени участия има в направленията поезия и белетристика. Изненадващ е големия интерес към критиката.По традиция Националният студентски литературен конкурс се провежда в Шумен.

Но дотук с традициите. Задачата да възродят събитието беше възложена на младите и амбициозни PR-и от Организация PR-SI.
Тазгодишното издание на конкурса е младежко, разчупено, фестивално. Освен четенията са предвидени много съпътстващи събития. Гвоздея на програмата безспорно е Майсторският клас с Алек Попов. Антоний Димов ще представи своята книга „Наръчник за творческо писане”- атрактивно, както той си може. Пламена Николова ще покаже на младите автори как могат сами да изработят своята книга. Студенти от специалност Изобразително изкуство към Шуменския университет ще представят своя изложба. Ралица Тонева, Мадлен Перчемлиева , Ралица Соколинска и Little pea ще се погрижат за доброто настроение с музика.

Организаторите са подготвили много изненади. „Ще долитат пегаси и ще събират впечатления от Конкурса, ще отлитат птички и ще носят спомени от Конкурса. Ще оставим общ отпечатък от събитието…” – загатват от PR-SI.

Addio leggende*

 Датата 13 май 2012 г. е паметна за италианския футбол. От този ден насетне нищо няма да е същото. Звучи доста драматично и така трябва да бъде. Милан и Ювентус казват "сбогом", на някой от най-емблематичните си футболисти. Футболисти, които са със статут на богове сред феновете на отборите си. Юве се раздели с Алекс Дел Пиеро (682 мача, 284 гола). С легендарния си капитан Ювентус спечели всичко, което може да бъде спечелено в клубния футбол. Последния му мач за бианконерите, бе отражение на цялата му кариера - много борба, много усилие, вкара гол и се поклони на тифозите. В същото време в Милано феновете на Милан си взеха сбогом с половин отбор звезди. Дженаро Гатузо, Филипо Индзаги, Алесандро Неста и Кларънс Зеедорф се разделят с колоса от Милано, след като 10 години жънеха успехи в Калчото и из Европа. И тук най-ярката звезда, която в последните два сезона слезе от небосклона напомни за себе си. Легендарния номер 9 - Филипо Индзаги влезе при 1:1 срещу Новара, през повечето време не се забелязваше особено, но в 82 минута се откъсна от защитата(както винаги СуперПипо бе на ръба на засада) овладя на гърди и с прецизен шут матира вратяра на гостите за 2:1. 

Големите звезди казаха "addio" на феновете, а на нас ни остава да си спомняме за легендарните мачове с тяхно участие и да се надяваме, че младите футболисти на Милан и Юве ще постигнат величието на тези Алесандро Дел Пиеро, Филипо Индзаги, Алесандро Неста, Кларънс Зеедорф и Дженаро Гатузо. 

  

*addio leggende - довиждане легенди

Ултрасите в Полша

През 60-те и 70-те години на 20 век се заражда феномен, наречен по-късно „английска болест”. Става въпрос за футболни фенове, които прекрачват границата на обикновенната страст към любимия клуб и превръщат любовта си в мания. Тези фенове, или както още са известни – „ултраси” са крайно отдадени на футболния клуб, който обичат и бранят името му с всякакви средства. 

Ултрасите на Лех (Познан) в действие

Най-изявените ултраси в Европа безспорно са тези в Полша. Там футболния фанатизъм придобива нови измерения и феновете са готови на всичко за да се наложат над противниковата агитка.Битката отдавна е излязла от стадионите и се е разпростряла на всички нива, но за това по-късно. Нека погледнем историята.

Както в повечето страни от бившия соц. лагер и тук авторитарния режим е оставил своя отпечатък върху хората. До падането на режима запалянковците са сред най- ревностните му противници. Стадионите са място, където привидно свободно можеш да изразиш позициите си, но действителността е доста по-различна. Много от ултрасите са били съдени и са излежавали присъди в тежки условия. Въпреки режима, привържениците на полските футболни клубове винаги са имали възможност да подкрепят отборите си с всякакви средства. Още в края на 70-те и началото на 80-те те възприемат италианския модел на подкрепа. По стадионите се появяват първите знамена, шалове, измислят се песни за отбора по известни поп и рок мелодии.

Много скоро малки групички започват да се държат непристойно, да търсят съприкосновението с органите на реда, поведението им често е отвъд границата на закона.  Това са групи, които възприемат и модела на английското хулиганство – насилието и конфликтите са поставени пред подкрепата от трибуните. Друга причина, която изтъкват местни специалисти в областта на футболното хулиганство е, че с падането на социализма си отива и грижата за младото поколение, както и контролът върху него. Бичът на безработицата ражда агресивни мъже на по-зряла възраст.

Хореография на Висла Краков

Още в края на 80-те и особено през 90-те като центрове на футболното хулиганство в Полша се утвърждават Варшава, Гданск, Лодз и Краков. Групировките зад отборите на „Легия” (Варшава), „ЛКС Лодз”, „Видзев”, „Полония”, „Висла”, „Краковия”, „Легия” (Гданск) и „Лех” (Познан) са натрупали толкова „опит” в насилието, колкото никоя друга фракция в Европа. Не е тайна, че в момента полските отбори са най-нежеланият съперник от европейските фенове в турнирите за Шампионската лига и Лига Европа. Крайните полски ултраси могат да „преминат” през всеки и през всичко и въобще не се замислят за последствията. Хулиганските армии на клубовете от бившата соцстрана често надхвърлят хиляда души. Нахлуването на терена за бой между агитките, опустошаването на обществени заведения и транспорт се приемат за нормално ежедневие.

 Ядрата от хард фенове са отявлени привърженици на нацизма. До скоро знамена с пречупени и келтски кръстове неизменно присъстваха на двубоите на „Легия” (Варшава), „Висла” Краков и „Лех”. Крайните поддръжници на „Легия” (Гданск) пък скандират „по дърветата, вместо листа, ще висят комунистите”.
От друга страна, в Полша приятно впечатление прави тенденцията Support your local team – подкрепата за местните клубове с малко успехи е наистина впечатляваща.

Полша е единствената страна в Европа, в която съществува хулиганска лига. Тя се ръководи от спортното списание „To My Kibice”. Класирането в нея се определя от броя на спечелените битки с вражески фракции и с полицията. Повечето ултраси в Полша тренират различни бойни изкуства за да са напълно подготвени за срещи с други фенове. Това е напълно достатъчно за да разберете, какви измерения е придобил футболния фанатизъм на феновете в Полша.

В същото време положението с националния отбор на Полша е малко по-различно. Феновете, като че ли са постигнали някакво примирите и за разлика от нашите запалянковци там всички застават зад националния тим. И макар че на трибуните всички изглеждат единни, преди и особено след двубоите враждуващите лагери си спретват сериозни мелета. Т.нар. „Коалиция” обединява крайните ядра на двете „Легии”, „Висла”, „Видзев”, „Сласк”, „Погон”, „Заглебие”. В другия лагер - . „Троица”, се обединяват ултрасите на „Лех”, „Арка” и „Краковия”. Сами за себе си действат крайните фракции на „ЛКС” Лодз. Групировките в горните две коалиции са непримирими врагове по време на срещите от шампионата, но дойде ли време за националния отбор, ситуацията се променя. Естествено, някои от най-непримиримите врагове остават в различни лагер, но като цяло може да се твърди, че около мачовете на Дружина полска клубните различия са загърбени в името на националния интерес.

Огледалце, огледалце на стената...

Отдавна дърветата се раззелениха, птичките се разпяха, температурите рязко се покачиха, а с тях и нашето настроение. С настъпването на летния сезон обаче всяка една представителка на нежния пол се изправя пред вечния проблем - гардеробът, или по-точно неговото съдържание. Световните модни диктатори този път ни дават пълна свобода на действие. Актуалните за сезона цветове са по-разнообразни от всякога, а най-хубавото е, че нямаме никакви ограничения, когато става въпрос за тяхната колаборация. Класическото бяло, черно, флоралните мотиви, както и всички цветове на дъгата успешно се налагат това лято. Ефирните дълги рокли и поли са тенденция и през този сезон, а именно те издължават силуета, придават голяма доза романтизъм и спомагат да изглеждаме и да се чувстваме зашеметяващо.

Oscar de la Renta

Dior

Безспорен хит ще бъдат и широките панталони с висока талия, с които всяка дама ще се чувства удобно и секси. Съчетайте ги с прекрасен колан, топ по ваш избор, и нека не забравяме Тяхно Величество - Обувките. Високите токчета ще повдигнат вашето самочувствие, а в комбинация с подходящата чанта ще придобиете един чудесен завършек на визията си.

Oscar de la Renta

Не се притеснявайте да експериментирате, а се възползвайте от шанса, който ви се отдава този сезон. Не сваляйте усмивката от лицата си и не забравяйте - човек изглежда така,както се чувства!

Balmain

Cavalli

автор: Габриела Гутева

Fairplay в интернет?!

„Ооо, Ице к'во става... ти как си свали новия ми филм безплатно?”. Познато ви е, нали? Фразата, естествено, е изречена от всенародния любимец Асен Блатечки в рекламен клип против пиратството в интернет. И тук някъде идва моментът, в който (както ни призовава Блатечки) се замисляме.
И ето ги и моите размисли: Асен получава хонорар (заплата) от продуцентите на филмите, в които участва, за да не идва вкъщи и да не ми яде от хладилника. Освен това често му се случва в сериала, в който играе чичо Чарли (много оригинално име), да споменава конкретна марка безалкохолни напитки, голяма верига магазини или известни сладкарници. За това той или продуцентите (които му плащат трудовите възнаграждения) получават сериозна сума. С други думи ако се притеснявате за бат' ви Асен, той едва ли остава гладен. От друга страна в сутрешния блок на бТВ в понеделник гостува крайно нашумелият Димитър Митовски, който мрънка, че му даунлоуднали от интернет „Стъкленият дом” около милион пъти. Той забрави да спомене за сериала "Под прикритие", на който също е продуцент, може би защото е гузен. Там вече на всеки е известно, че сюжетът е "взаимстван" от "The Departed" на Скорсезе, а той от азиатския "Infernal Affairs".
Дали Митовски е платил авторски права на американците и азиатците? Надали!
И така, примери могат да се дават много и съм сигурен, че всички се сещате за още и още подобни "взаимствания". И тук иде въпросът: Редно ли е да плащаме, за да гледаме подобни изкопирани неща? По същата схема би било нормално да плащаме и на телевизиите, че им гледаме новините. Все пак и там едни хора работят и те хляб ядат ама Ани Салич още не съм я срещал около хладилника си. Размишленията в тази насока оставям на вас. Аз съм против да се плаща, за да се гледат филми у дома. А ако вие сте застъпници на интелектуалния труд и сте против моята гледна точка, моля да се свържете с мен (може и чрез коментар под статията) и да ми платите, че прочетохте тези редове. Все пак и аз съм плащал, за да уча журналистика, трошил съм си главата по изпити не по-малко от някой, завършил НАТФИЗ. И аз заслужавам нещо срещу интелектуалния си труд. Така вече наистина ще е честно!

Добре дошли!

Здравейте приятели! Дойде време да ви поканя на нещо по което работихме в последните 3 месеца. Става въпрос за Националния студентски литературен конкурс - Шумен. Това ще е 35-то издание на конкурса и организацията тази година бе поверена на мен и колежките от ПР-СИ. В последните месеци доста мислехме как да направим така, че конкурса да е интересен и за тези, за които писането не е особена страст. Като начало решихме конкурса да се проведе на открито - времето е хуаво (надяваме се да не вали), птичките пеят, навсякъде е зелено, а и съгласете се е някак си по-младежко и разчупено. В програмата между четенията сме включили участие на музиканти, също така студенти от специалност изобразително изкувство ще представят някои свои творби и ще рисуват. Антоний Димов ще представи новата си книга по доста интересен и разчупен начин, а писателят Алек Попов ще проведе майсторски клас, който по-скоро ще е формулиран като кръгла маса с надслов "Да поговорим за литература". Другите неща за сега ще си премълча и те ще бъдат изненада за тези, които дойдат на 19 и 20 май пред 1 корпус на Шуменския университет. Ако пък някой от вас иска да се пробва и в същинската част на конкурса може да го направи на http://litkonkurs.shu.bg/bg/registraciq.html . От вас искаме да дойдете и да си изкарате приятно. Нека покажем на разните там чичаци и лелки, че младите хора не сме тъпи лентяй, които по цял ден спят и по цяла нощ пият! Нека видят, че младежкия дух не е умрял и освен, че умеем да се забавляваме, умеем и да мислим, а често правим и двете едновременно. Предизвиквам ви! Елате и докажете, че стереотипа е грешен и младите освен, че сме красиви и забавни сме и умни!

Левски - ЦСКА

  Вечното дерби винаги е било нещо повече от футболна среща. Този мач разделя приятели, градове, че и държавата на две половини. Всеки фен на ЦСКА или Левски знае за какво говоря. Дербито никога не е само в един ден - поне 3-4 дни преди него се шуми из медиите. Пускат се слухове от двата лагера - отправят се закани. Феновете просто съществуват до дербито - за тях като, че ли всичко останало остава на заден план, просто се чака големия мач. Както всеки път и в това дерби сякаш всичко е еднакво и сякаш всичко е различно. Заканите от страна на клубни ръководства и играчи отново са на лице - раздаване до край и победа над вечния съперник. Както всеки път феновете се заканват 2 седмици по рано на онези от отсрещния сектор, че ще си тръгнат разплакани от Националния стадион. Отново и медиите подклаждат огъня и нажежават страстите с провокативни интервюта и статии. Всичко това е както винаги е било и някак си всичко е различно. ЦСКА излиза за да печели титлата. С 8 точки преднина пред втория и оставащи 4 кръга до края армейците могат да станат шампиони ако победят. Следващия им мач е домакинство срещу Ботев (Враца), а там победата излежда на 90% сигурна. ЦСКА няма титла от пролетта на 2008, когато те триумфираха за рекорден 31 път именно в мач срещу Левски (1:1). В същото време сините са в криза и евентуална победа в дербито до голяма степен би придала смисъл на иначе изгубения сезон. Левски са извън местата даващи квоти за участие в Лига европа и това със сигурност притеснява фенове и ръководство. При победа в неделя сините ще затвърдят добрия мач срещу Калиакра и този подем със сигурност ще помогне за класирането в евротурнирите. Есенен полусезон без мачове в Европа със сигурност няма да е по вкуса на Тодор Батков и сектор Б, така че мача с ЦСКА е повече от решаващ за бъдещето на Левски. На последно място засягам и най-важната част от дербито - битката на феновете. Армейците излязоха с клипчета с които допълнително да сплотят редиците преди така важния мач. Предвид важния момент и безспорно доброто представяне на футболистите на стадиона ще има най-малко 13-14 хиляди "червени шалчета". Билетите за сектор Г се продават с пълна сила и съвсем резонно в неделната вечер той ще е изпълнен до краен предел. Дразгите между фенове и ръководство очевидно са забравени и ултрасите от северната трибуна обещават отново да се раздадат до край за победа над Левски. Допълнителен стимул е и клипа на футболистите на ЦСКА, който също надъхва червените фенове. Очевидно този път и футболистите осъзнават, колко важна е подкрепата на сектор Г.
 В другия лагер също не остават по-назад. Преди повече от седмица сините фенове пуснаха клипче с невръстни левскарчета, които да надъхат батковците да изпълнят южната трибуна на Националния стадион. Най-крайните запалянковци пък посетиха една от тренировките преди мача за да вдъхнат увереност в любимите си футболисти. Със сигурност победа в дербито ще е достатъчна за да се забравят мъките, които сините запалянковци изживяха през последния месец и половина. Мобилизацията в ултрасите е максимална и определено най-интересното отново ще бъде по трибуните, а на терена ще бъда корида в която място за пестене на сили няма да има. ЦСКА срещу Левски, сектор Г срещу сектор Б, Тодор Янчев срещу Пламен Илиев, Жуниор Мораес срещу Тони Калво - това е дербито на България! Готови ли сте?

Възможни ли са испански финали?

След като се изиграха първите полуфинали в Шампинската лига и Лига Европа цяла Европа си задава един въпрос - възможно ли е финалистите в двете клубни надпревари в Европа да са от Испания? Барселона загуби минимално от Челси и шансовете на Камп Ноу не са никак малки. Безспорният хегемон в световния футбол, макар и да загуби показа, че има сили и качества отново да вдигне най-ценния трофей в съвременния футбол на клубно ниво. Челси се представи на повече от добро ниво и с малко късмет успяха да победят, обора за който всички казват, че е с 2 класи над всички останали. Геният Лео Меси едва ли ще се примири да остане в подножието на върха този сезон и със сигурност ще даде всичко от себе си за да може каталунците да отстранят Челси. Ден по-рано Реал Мадрид загуби от Байерн в Мюнхен с 2:1 и също постави въпросителна пред евентуално Ел Класико на финала. На теория шансовете на белия балет са по-големи от тези на Барселона, заради гола на чужд терен, но и съперника изглежда по-класен. Байерн е много непредсказуем отбор и винаги е готов да съсече всеки съперник. Подобно на Меси в Барса в Мадрид има един футболист който сякаш е от друго измерение - Кристиано Роналдо, който очевидно е загърбил така характерната за него индивидуална игра и в последните 1-2 сезона е доста по-комбинативен, което чувствително вдига класата на Реал Мадрид. В Шампионска лига испанският финал изглежда несигурен, но домакинските мачове в Барселона и Мадрид може би ще натежат и шансовете за Ел Класико на финала в ШЛ изглеждат 50 на 50.
В другия турнир - Лига Европа е ясно, че единия финалист ще е от страната настоящ европейски и световен шампион. На полуфинала се срещнаха Атлетико Мадрид и Валенсия, като снощи Мадридчани победиха като домакини с 4:2 и звездите Фалкао и Диего едва ли ще допуснат дюшекчиите да отпаднат от надпреварата. Все пак прилепите никога не трябва да бъдат подценяване особено след като в състава им е играещия отлично Роберто Солдадо. В другия мач Спортинг Лисабон победи с 2:1 сензацията Атлетик Билбао като домакин, но на Сан Мамес Атлетик правят изключително силни мачове в евротурнирите и класирането за финал съвсем не е илюзиорно. На всичко отгоре баските разполагат с невероятния Фернандо Йоренте, който (колкото и клиширано да звучи) може да реши всеки мач.
С други думи този сезон може да станем свидетели на безпрецедентни финали в евротурнирите - всички отбори да са от една и съща държава. Дори това да не се случи испанското първенство доказва, че несправедливо е поставяно зад английското по сила. Испанските клубове се представят на страхотно ниво този сезон, което е заявка и за добро представяне на националния тим в предстоящото европейско първенство по футбол.

Вицове

Супер са си празниците. Седиш си, почиваш, хубаво време, цъкаш из интернет, попадаш на статия с вицове в Авантаж, четеш, смееш се - идилия.

Съпруга към съпруг, който е на смъртно легло:
- Мили, какво да направя за теб?
- Омъжи се за нашия познат Пешо!
- Ама как так? Нали го мразиш!
-О,о,о! И още как!

Учителката пита Иванчо:
- Ти защо не си си написал домашното?
- Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо.
- Изгоря ли?
- Не, успя да скочи през прозореца!
- Преби се долу ли?
- Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца.
- И тогава изгоря?
- Не, пак успя да скочи!
- И тогава се преби?
- Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца.
- И тогава изгоря?
- Не, пак скочи.
- И този път се преби?
- Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно…
- Добре, бе, какво все пак се случи с дядо ти?
- Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.

Набрал смелост един младеж и отишъл при една негова колежка :
- Мария, ще се омъжиш ли за мен?
Тя :
-Иване, няма ли да е по-добре да ти пусна веднъж, че да се успокоиш малко?!

По улицата малко циганче продава вестници и крещи:
- Чудовищна измама! Вече взе шейсет жертви!
Минувач си купува вестник, момчето прибира парите и продължава да вика:
- Чудовищна измама! Вече взе шейсет и една жертви!

На нас, мъжете, не ни е лесно - От една страна искаме всички мацки безропотно да ни пускат, а от друга - да научиш дъщерята на съвсем друго.

Хлапе чупи прозорец с топката си. От къщата изскача разгневен мъж и го хваща за ухото:
- Казвай бързо, кой е баща ти?
- Не знам, питай мама, тя има известни подозрения...

- Какво е изневяра в Перник?
- Друг мъж да бие жена ти!

Разни умотворения

Тъй, като всеки има нужда понякога да постне нещо във Фейсбук - ей така да разнообрази стената си и да предизвика малко вниманието на "приятелите", реших да ви помогна с малко мъдри мисли. Много важен момент е, че след като ги научите може не само да ги поствате в интернет, а и да демонстрирате умнственото си превъзходство над приятелите си в реални житейски ситуации. Ние с вас знаем прекрасно, че сте много по-интелигентни от хората в обкръжението ви, но е добре от време на време да ги подсещате за да не го забравят. Пък и винаги е хубаво, когато познати и непознати цъкат с език и казват "Бре, много си умен. Винаги съм знаел, че в умнствено отношение ти си слон, а аз гнида, но сега отново ми го засвидетелства. Ти си ЦАР!" - или нещо от рода. Та, по същество с умните неща:

Глупакът има голямо предимство пред образования човек: той винаги е доволен от себе си.
Наполеон I Бонапарт

Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.
Аристип

Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб. Едгар Кейси

Умният човек не вярва на всичко което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко което има!
Индийска поговорка

Търсещият щастие е като пияницата, който не може да улучи пътя към дома, но знае, че има дом.
Волтер

Който казва, че комунизма не му липсва -този човек няма сърце.
Който казва, че иска комунизма да се върне -този човек няма акъл.
Владимир Путин

Книгата е като огледало. И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол.
Лихтенберг

Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.
Китайска поговорка

Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Катон

Aко не умееш да говориш, научи се да мълчиш.
Помпоний

Най-голямото удоволствие в живота е да правиш това, което другите ти казват, че не можеш.
Уолтър Бегут

Едно от прекрасните неща на книгите е, че понякога в тях има страхотни картинки.
Джордж Буш

И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.
Сенека

Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак.
Чапек

Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец.
Линкълн

Прави каквото трябва, да става каквото ще.
Толстой

Всякаква привързаност към всичко земно е страдание.
Буда

Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието.
Талес

Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.
Сократ

Познанието започва от почудата!
Аристотел