Авантаж на 3 годинки

Днес се навършват 3 години откакто Авантаж съществува. Вече сме проходили и проговорили и ни предстои изпитанието "детска градина". На първо място искам да благодаря на вас, читателите на Авантаж, защото колкото и клиширано да звучи без вас всичко, което правя и пиша губи своя смисъл. Благодаря, че намирате по 1-2 минути на ден да отворите блога и да видите, какво ново е публикувано, за мен това значи много. Благодаря ви. Колкото до мен и Авантаж, ако трябва да съм честен покрай този блог се научих да пиша, до колко добре, незнам, вие ще кажете, но сякаш има прогрес. Чрез този блог завързах много важни приятелства, всъщност две от най-стойностните ми в живота - с Десислав Малинов и Милко Филипов. Деско, лека му пръст, беше страхотен човек, всеки който го познаваше ще го потвърди. Беше много забавен и съм сигурен, че много пъти ви е разсмивал със статиите си, а понякога ви е карал и да се замислите над сериозните неща в живота. Сега вече го няма и празнината няма как да бъде заличена. Милко Филипов, макар и да изкара само около година в блога, си остава един от най-близките ми приятели. Виждаме се почти всеки ден и едни от най-шантавите ми студентски спомени безспорно са заради него. Много готин човек е и се надявам скоро пак да пише тук. Трябва да отправя и специални благодарности към Стоян Стоянов и Иван Капралов, които са публикували част от нещата ни във Фортисимо, където по-широк кръг от хора имат достъп до статиите ни. Ето и най-удачния момент да ви представя новия член на екипа. Тя се казва Виктория Кънчева, на 20 години е и учи "Журналистика" в ШУ - 2 курс. В следващите дни ще публикуваме статия с която тя ще се представи. Ами това е. Както преди време казах - Авантаж ще продължи да го има - най-вече заради Деско, защото той обичаше блога.