Ние или те?

Манифест от преди 100 години на цар Фердинанд

 На 27.11.2012г. написах една статия, в която излагах размишленията си върху това до къде е стигнало човечеството и как ние дори сме задминали представата на хората от преди 100 години за това как би изглеждал живота през 2012 г. Като цяло всичко е положително. Във високотехнологичната ера всичко, като че ли ни идва наготово. Оп, как се пише "наготово"? "На готово", "на-готово" или "наготово"? Чакайте ще проверя в Гугъл...а ето "наготово". Това, значи ли че съм по-глупав, от онези преди 100 години или просто съм по-мързелив? Това наготово - както и да е, но примерно кажи-речи съм го проверявал към 10 пъти докато ми влезе в съзнанието. За мен това е дреболия. Не ми се налага да го знам, защото винаги мога да го проверя, а едно време не е било така. Тогава хората са попивали всичко защото са имали един шанс да се ограмотят и обикновенно са се вкопчвали за него - тогава знанието действително е било по-ценно от златото. Е значи, ли че съм по-глуповат от онези живяли 4 поколения преди мен? Все пак на тях, ако им попадне айфон вероятно биха го използвали да си подпрат трикраката маса. Биха изхвърлили компютъра, на който пиша това и вашия, на който ми четете размислите, защото реално това устройство нито мели брашно, нито пече хляб. А дали Бойко Борисов е по-добър политик от цар Фердинанд? Дали мисли повече за благоденствието на българските граждани? Единия е водил Балканската война, а другия война за газопроводи и ядрени електроцентрали. Е предполагам, че никога няма да имаме конкретен и еднозначен отговор на моят въпрос - ние или те? Но пък е добре да се замислим, ей така за една минутка, какво е било и какво е сега, и да си спомняме за хората преди нас най-вече с уважение, защото благодарение на тях, аз дращя по клавиатурата, а вие зяпате монитора и четете странните ми слова.

Един век...

 Скучна ноемврийска вечер. Навън е студено и мъгливо, а аз стоя пред компютъра и умирам от скука. Поглеждам телевизора – върви някакъв мач от скучен, по-скучен. Съвсем няма какво да се прави.

Изгледал съм всички по-интересни филми, до които имам достъп, и сега ми остава да чакам да ми се доспи.

Чудя се какво ли са правили хората преди 100 години, за да не умрат от скука? Ако на прадядо ми – Стойо някой бе казал, че след 100 години един негов потомък ще има устройство с едно копче, което само като го погали, му дава възможност да общува с целия свят. Той вероятно би си помислил, че става въпрос за лампата на Аладин.

Ако той знаеше, че с натискането на един бутон на стената мога да сложа край на нощта и да правя ден в своята стая, без дори да помислям за газови лампи и свещи – вероятно би бил удивен. Само ако знаеше, че разполагам с устройство, което прилича на черно огледало, но изведнъж се превръща в прозорец към света и научавам всичко за това, което се случва в момента в държавата и света и то без да ми е необходим глашатай.

За компютъра въобще няма да отварям дума. Това е съвременният свят – хапвам пиле с 60% вода с гарнитура от китайски ориз и гръцки гъби. Пия американска Кола, а за десерт имам еквадорски банани и бразилски портокали. После пък ще си направя един зелен чай от Шри Ланка и ще похапна швейцарски шоколад.

Ето това ние приемаме за нормално. Хич даже не му обръщаме внимание.

А ако питаме човек, който през 1912 година се е стягал за фронта, какво мисли за нашия начин на живот. Е, едва ли ще ни повярва до къде сме я докарали. А вие замисляли ли сте се къде сме в момента? А замисляли ли сте се къде ще бъдат хората след още 100 години?