Колко лесно е да се усмихнеш

     Събуждам се и съм малко кисел. Виновно е слънцето, което наднича зад пердетата и ми напомня, че е настъпил нов ден. С досада се надигам от леглото и отивам да стопля вода за чай. Реших да заменя сутрешното кафе с чай защото усещам, че започвам да се пристрастявам към кафето, а не ми допада идеята да съм зависим, към каквото и да било. Мисля си че днес трябва да отида да платя тока и това още повече ми скапва настоението. По стара българска традиция сипвам в чаша студена вода и я слагам в микровълновата да се стопли. Докато чакам "чудото" да се случи се сещам, че вероятно ще е нужно и да закуся. Това естествено изисква още усилия и се чудя дали не беше по-добре да поспя още час, въпреки дразнещото септемврийско слънце, което преди 3 минути беше направило така, че да се събудя макар и с нежелание. Оглеждам се из кухнята и виждам една тенджерка покрита с чиния, а в чинията има само голяма малко извита клечка (може би някакъв чай, чубрица или друга зелена подправка), друга по-малка клечка и листо. 
 Подредени идеално за да изглеждат като сърдита физиономия -";(". Все едно в тази чиния видях отражението си, обазът вътре ме натъжи още повече. И в един кратък миг на гениалност с едно пръстче промених цялата картинка. Просто обърнах дългата клечка и се получи ";)" - усмивка. И спонтанно и аз се усмихнах. Едно движение с показалеца ми ме накара да се усмихна. "Хм, че странно" повдигнах чинията, а отдолу в тенджерата ако щете вярвайте имаше сварени овесени ядки. Очевидно майка ми преди да отиде на работа се беше погижила за безделника в другата стая и му беше направила закуска. И пак се усмихнах. И тогава видях - видях почти лятното септемврийско слънце, което нахлува през прозореца и ми казва "Ей, луд ли си? Усмихни се и днес е прекрасен ден.", видях все още зелените листа на дърветата, макар че на места жълтееха и осъзнах, че нямам причина да съм недоволен.
  Осъзнах че едно малко движение може да промени всичко, че само за малко ако промениш гледната точка може всичко да бъде много по-хубаво. Осъзнах и че е нужно да видиш една усмивка за да се усмихнеш и ти - ако няма кой да ти я даде - дай си я сам. Чух звън и се отъсих от унеса си. Водата се беше стоплила, сложих и пакетче чай и малко мед и седнах на терасата за да се насладя на един от последните летни дни за годината.

Избори идат!

     Задават се избори и клоунадата започна. Един лидер на опозиционна партия на който няма да споменавам името, но вие сами ще се сетите, че първото му име е Сергей се хвана да събира подписи за референдум относно АЕЦ Белене. Същият този господин в качеството си на министър председател посрещна настоящите управляващи, които му носеха 1 000 000 подписа за оставката му със "здравейте циркаджии". Една малка вметка -  референдум за АЕЦ Белене е безумие защото едва ли някой от нас е абсолютно наясно с пазара на ток, цената на сроежа на това съоръжение и прочее, а решението от един референдум не може да се върне назад по никакъв начин, което значи че с цел да си направи плиткоумен PR Сергей иска да даде кибрит и динамит в ръцете на дете.
     Както и да е. Прехвърляме се на "грандиозния скандал", който естествено след седмица никой няма да помни, а именно за песента Бяло, зелено и червено. Най-големите печеливши от скандала естествено са изпълнителите, които почнаха да ходят по всевъзможни предавания и да се жалват, че видиш ли пеели за Мексико, Италия и дори Унгария, макар че припева е "ееее българин съм брат, бяло, зелено и червено(2)". Мишо Шамара или Биг Ша. както му е новия псевдоним дори опита да се направи на мъченик  и трогателно рече "се е*ете ве ще ви лежа няма проблеми". Бойко Борисов направи някакакъв-никакъв коментар, който даже незнам как да коментирам защото това беше просто изреждане на някакви думички, които уж подкрепят прокуратурата. Сергей Станишев пък излезе с абсолютно жалък призив за свобода на словото и дрън-дрън глупости. Човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли. 
    И третото и обещавам последно събитие с което ще ви занимая е делото за "радикален ислям" в Пазарджик. Отново идат избори и отново разни хора си играят с огъня, което лично мен ужастно ме дразни. Зададат ли се избори и хоп етническо или религиозно напрежение. До кога така? До кога ще си играят с мюсюлмани и християни - повечето от които несъзнаващи идеалите на другата религия и плашещи се от нея? Първо макар всички медии да гърмят за "радикалния ислям" такова нещо несъществува според българското законодателство. Тези хора са обвинени, че идеологията им е антидемократична, а една уж не етническа партия си прави скапания PR на гърба на хората. Говори за нов "възродителен процес" и прочее глупости. И ето тук назрява големия проблем. Очевидно едни събрани от Родопите мюсюлмани са натоварени на автобуси и са стоварени пред съда в Пазарджик. Меко казано са им обяснили, че видиш ли лошите християни искат да им потъпчат религията и те в опит да се защитят отиват да си отстояват правата пред въпросния съд. До тук всичко е наред, но представете си че феновете на Пловдиските Локомотив и Ботев решат, че онези в Пазарджик малко прекаляват и е редно да им променят гледната точка подобно на събитията от преди година в Катуница. Представяте ли си тогава какво ще се случи от уж невинната заигравка на онази не етническа партия и на медиите?
    Господа политици вземете се в ръце и почнете да вършите работа, а не да се занимавате с подписчета, които нищо няма да променят. Не да се занимавате с песничка, за която отговаря прокуратурата. И не да ми се правите на вещи кукловоди играейки си с етнически и религиозни несъответствия, защото ако лумне пожар горите вие!

I Have a Dream*

   I Have a Dream - така се казва знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг - произнася я през лятото на 1963 г. Мечтата му всички я знаем - равни права на белите и черните в САЩ. И след като настоящият президент на Америка Барак Обама е чернокож - очевидно Мартин Лутър Кинг е успял. И аз имам мечта. Не вярвам, че ще се сбъдне, но пък си е моята голяма и мащабна мечта и ще продължавам от време на време да си мисля, какво би било ако се сбъдне. Каква ми е мечтата ли? Може да ме сметнете за луд, но искам да няма коли. Да, да няма коли! Да искам в градовете да няма коли. Да има огомни паркинги на входовете на градовете и хората да си оставят автомобилите там. Представям си го така - изключително добре развит градски транспот - модерни автобусчета, които минават на 5-10 минути. Освен тях по пътищата в градовете ще могат да се движат полицейски коли, пожарни, линейки и таксита, а в определено време (примерно от 5:00 до 10:00) ще може да се движат и автомобили, които обслужват магазините. Плюсовете ми се струват очевидни - повече движение за всички хора и съответно по-добре физическо състояние на хората. По-малко замърсяване на въздуха. По-малко разходи за поддръжка и обслужване на автомобилите. По-малко или направо нулево шумово замърсяване, което дори в малък град като Шумен не влияе особено добре на нервите. Действително през зимните месеци ще е малко по-сложно придвижването, но щом 23 години успявам да вървя по снежните пътечки и съм добре едва ли е чак толкова трудно и други да го правят, а и да не забравяме, че пътищата ще са свободни за пешеходците и след като от там са минали снегорини ще е къде-къде по-лесно да си вървим по асфалта. В общи линии това е моята мечта - край на катастрофите, край на шума, край на мръсния въздух, край на нацупените шофьори. 
   Помислете си само колко хубаво би било. Жалко, че това е само една утопична мечта. Приятен ден и спирайте на пешеходните пътеки(за шофьорите) или внимавайте как пресичате(за пешеходците).

*I Have a Dream - имам една мечта