АВАНТАЖ

Модерни отшелници – това име им дадох.
Така наричам онези симпатяги, които винаги са вторачени в студената светлина на смартфона, докато са навън с приятели.

  Хора, които в даден момент от вечерта решават да дезертират от компанията на останалите и да си влязат във фейсбук, където да си пишат с други хора, или просто да зяпат снимки и статуси. Ако сте на възраст между 10 и 35 знаете за какво говоря – ако сте по-големи съм убеден, че сядайки на кафе са ви правили впечатление точно този тип хора. Странна работа са – след като си излязъл някъде с дадени хора би следвало да ги познаваш достатъчно добре, за да можете да завържете разговор и да обмислите мисли. Само че драгите отшелници явно имат по-друга гледна точка – обикновено двама или трима винаги избират пътя на тихото социално изгнание в тъмния и мрачен свят на социалните мрежи. Ах, че силно прозвуча това последното, но наистина не ми е понятно как така предпочиташ да си гледаш смартфона вместо приятелите – даже е малко обидно.
Погледнете снимките на приятели от Нова година – в даден момент на фотосите изкачат хора с телефони в ръце, докато при останалите тече жива дискусия или просто фотоапарата(телефона) е уловил поредната наздравица. Не че не ми се е случвало и аз да си извадя телефона при положение, че пред мен има маса с вино и блажни мезета, а около мен са все приятели, но то обикновено е, за да поканя още някой или да проверя развоя на даден мач, не за да лайквам статусчета. Мислите ми започват да стават все по-тежки – дали не правим първите крачки по пътя към „Матрицата”, дали тази интернет зависимост, за която като чуех преди години ме избиваше на смях не е чумата на 21 век, дали един ден наистина хората изцяло ще заменят живия контакт и ще общуват само чрез машини?