Posted on 19:57 by Стоян Стойчев Вълчев
На 14 януари се навършва една година от както Десислав Малинов Димитров ни напусна. Честно да ви кажа най-гадната ми година. Всеки, който го познаваше, знае колко готин човек беше и без колко голям приятел останахме. Вървейки из града често се сещам за кафетата на които висяхме с часове, за глупостите, които си говорехме и за щуротиите, които все измисляхме. С Деско никога не беше скучно. Винаги измисляше нещо да се прави и най-скучните неща изглеждаха малко по-интересни, когато той беше наблизо. Чудя се как намираше сили все да е забавен, все да е весел, все да измисля шегички... със сигурност не му е било леко, но никога не го показа. Никога не натовари приятелите си с неговите проблеми. Сега година след като си отиде продължавам да мисля, че трябва да се сещаме за него с усмивка - така както той би искал. Не знам какво да ви кажа - просто си спомняйте за Деско и се усмихвайте, защото той ни караше да се усмихваме и поне според мен не би искал да тъжим. Липсваш ни, приятелю!
No Response to "1 година без Деско"
Leave A Reply