Posted on 14:36 by Стоян Стойчев Вълчев
Прибирам се. Сядам пред компюъра, отварям един "Уърд" и сега трябва да напиша няколко реда. Ей, така - да ми стане по - леко на душичката пък и да ви запозная с размислите си. Повода, за тези редове е, че отново срещнах човек, който да ми каже "махай се, докато си на години". Еми да се махна, ама не става. Вярно мога да науча един немски за 3-4 месеца и лятоска да мога да кажа "аз съм берлинчанин", ама президентът, който ги е казал е бил застрелян в последствие, а мен това не ме блазни особено. И като цяло не ме влече идеята да имам пет цифрена сума в банкова сметка с плавно растяща лихва, но нито един приятел. И хората с които ще ми се налага да общувам там ще са разни африканци, които говорят по-лош немски и от мен. Не, не това не е за мен. По - добре добрата стара Англия. Е там вече е живот. И езика им е лесен и валутата им се котира добре. Пък и приличен футбол имат. Значи за там съм аз. Само, че там приятелите ми ще са разни индийци и най-добрата работа, която ще хвана през първите 2 години ще е мияч на чинии. Мога да продължавам още доста... идеята е, че в съседната морава винаги е по - зелена. Държавата това са хората които живеят в нея. На запад са добре защото не мрънкат за щяло и нещяло. Хората работят, ама работят здраво. Не закусват в работно време, не говорят по телефончето си, не си бъркат из фейсбука или из носа - работят. За това са добре. Ако искате и ние да сме добре - хайде да работим. А когато в държавата се случи нещо безумно, заради управленците ни - ей тогава е телефона! Звъните на 10 приятели, те на 10 свои, те на 10 свои... и накрая всички се събираме пред общината. Срутваме я, линчуваме съгрешилите и избираме нови и по - кадърни управници - те ще бъркат, но по - малко, защото ще имат едно на ум. И няма да си дезертираме от майка България, а ще се радваме на живота и ще се обичаме като братя, или поне така се надявам, за това и оставам.
No Response to "Оставам"
Leave A Reply