Колко лесно е да се усмихнеш

петък, 28 септември 2012 г.

Колко лесно е да се усмихнеш

Posted on 11:31 by Стоян Стойчев Вълчев

Събуждам се и съм малко кисел. Виновно е слънцето, което наднича зад пердетата и ми напомня, че е настъпил нов ден. С досада се надигам от леглото и отивам да стопля вода за чай. Реших да заменя сутрешното кафе с чай защото усещам, че започвам да се пристрастявам към кафето, а не ми допада идеята да съм зависим, към каквото и да било. Мисля си че днес трябва да отида да платя тока и това още повече ми скапва настоението. По стара българска традиция сипвам в чаша студена вода и я слагам в микровълновата да се стопли. Докато чакам "чудото" да се случи се сещам, че вероятно ще е нужно и да закуся. Това естествено изисква още усилия и се чудя дали не беше по-добре да поспя още час, въпреки дразнещото септемврийско слънце, което преди 3 минути беше направило така, че да се събудя макар и с нежелание. Оглеждам се из кухнята и виждам една тенджерка покрита с чиния, а в чинията има само голяма малко извита клечка (може би някакъв чай, чубрица или друга зелена подправка), друга по-малка клечка и листо.

Подредени идеално за да изглеждат като сърдита физиономия -";(". Все едно в тази чиния видях отражението си, обазът вътре ме натъжи още повече. И в един кратък миг на гениалност с едно пръстче промених цялата картинка. Просто обърнах дългата клечка и се получи ";)" - усмивка. И спонтанно и аз се усмихнах. Едно движение с показалеца ми ме накара да се усмихна. "Хм, че странно" повдигнах чинията, а отдолу в тенджерата ако щете вярвайте имаше сварени овесени ядки. Очевидно майка ми преди да отиде на работа се беше погижила за безделника в другата стая и му беше направила закуска. И пак се усмихнах. И тогава видях - видях почти лятното септемврийско слънце, което нахлува през прозореца и ми казва "Ей, луд ли си? Усмихни се и днес е прекрасен ден.", видях все още зелените листа на дърветата, макар че на места жълтееха и осъзнах, че нямам причина да съм недоволен.

Осъзнах че едно малко движение може да промени всичко, че само за малко ако промениш гледната точка може всичко да бъде много по-хубаво. Осъзнах и че е нужно да видиш една усмивка за да се усмихнеш и ти - ако няма кой да ти я даде - дай си я сам. Чух звън и се отъсих от унеса си. Водата се беше стоплила, сложих и пакетче чай и малко мед и седнах на терасата за да се насладя на един от последните летни дни за годината.

1 Response to "Колко лесно е да се усмихнеш"

yuriiprodanov Says....

14 декември 2012 г. в 22:11

Боже,Чочо, наистина е много лесно... понякога :)

Ваня

P.S. Случайно попаднах на този текст, ровейки с тъсачката за разни други неща, но много си го харесах!Всъщност е ПРЕКРАСЕН!

АВАНТАЖ

петък, 28 септември 2012 г.