АВАНТАЖ

В България няма значение на какъв отборен спорт е фен човек. Нам абсолютно никакво значение дали харесвате баскетбол, волейбол или футбол. Просто може да сте сигурни, че те няма да постигна нищо на международната сцена. Общо взето отличията за националните ни отбори се изчерпват с онова четвърто място по футбол преди 20 години, и едни трето място на националите по волейбол на световното преди 7,8 години.
Националния отбор по футбол няма да го коментирам (а и вече нямам желание) достатъчно се изписа и изговори покрай мачовете с Англия и Швейцария, то не бяха скандали, то не бяха връзкари в отбора и за капак съвсем да се чувстваме унижен и се оказа, че нашата „национална гордост” се е наливала с бира преди мача с Англия.
За националния отбор по баскетбол мисля, че факта, че нямахме победа на световната сцена от 22 години говори достатъчно. Да тази година момчетата на Росен Бърчовски се справиха добре но както винаги се случва нещо не им достига за да продължат напред.
Женският ни волейболен отбор, където притежаваме едни от най-добрите момичета в света, типично по нашенски се разцепи седмици преди световното за жени. То не бяха скандали, не бяха СМС-и. В крайна сметка дни преди световното за жени, отбора ни е без двете си най-големи звезди и без треньор, а това означава, че не можем да очакваме нищо добро.
Мъжкият ни отбор по волейбол има предпоставката да бъде господар на Европа, че защо не и на света. Имаме едни от най добрите играчи в света. Матей Казийски е супер звезда на световния волейбол (нещо като Лео Меси, само че във волейбола), имаме страхотен треньор, който е печелил всичко, което може да се спечели със клубния си отбор (нещо като Жозе Моуриньо). Да не каже че имаме най-добрия отбор в света, но определено сме в топ3. И дотам, няма титли, няма големи успехи. Сега отново започнахме със срамна загуба на старта на европейското от аутсайдера Словакия. Наваксахме с две победи, ни си мисля, че ако друга държава разполагаше с това което имаме ние щеше поне минимум едно европейско да спечели. Дали това което тегне над националните ни тимове е някакво черно проклятие или проблема по-скоро е в главите ни. Истината е,че не можем да играем отборни спортове. И докато мисленето ни не се промени и не започнем да мислим за отбора, а не всеки за себе си, няма как да счупим проклятието тегнещо над нацията.