АВАНТАЖ

Забелязвам, че вече няколко месеца от телевизионните канали постоянно ни заливат с разни репортажи, как било хубаво да караме колело. Било евтино, удобно, здравословно, бързо и т.н.

Аз като един заклет шофьор, който би слязъл от колата си само, за да се качи на друга, не мисля че колелото е решение на проблемите с трафика. Но все пак реших да пробвам какво е да си част от най-дразнещите участници в движението, които са по-досадни дори и от бавен интернет – велосипедистите.

За да стане човек велосипедист, първо трябва да си набави велосипед. Едно сносно колело днешно време струва от 150 до 200 лева. А това е половин средна работна заплата. Дори при тези безбожни цени на горивата, човек трудно би похарчил половин заплата за бензин. Да, скъпичко удоволствие е колелото, но все пак е удобно, особено ако случайно завали. Да не споменавам, че зимата и в най-горещото лято е неизползваемо, освен ако не искате да си докарате премръзване или слънчев удар.

Ако пренебрегнем тези дребни несгоди и приемем, че с колело ще стигнем по-бързо до работа, много съжалявам, но ще трябва да разбия и този мит. Защото в 99 процента от населените места в България няма изградени удобни велоалеи, по които да обиколим града и да стигнем до работното място. Това налага да се кара по разбитите тротоари, където освен, че може да отнесете някой пешеходец, ще останете без бъбреци от разместените плочки. По-смелите могат да се пробват да излязат на пътното платно, но не мисля че е много здравословно да се тътриш с колело между винаги забързаните таксита, от които в най-добрия случай ще отнесеш някой поздрав за майка си.

Така че изводът е прост. В карането на колело няма нищо лошо, само трябва да имате излишни пари, време и нерви. А ако нямате, следващият път спрете телевизора (като ви заговорят за превозното средство на две гуми) и си пуснете добре познатата песен дето „някой кара колело…”.