АВАНТАЖ

Днес отбелязваме деня на Съединението. Този ден сякаш е поредната събота или неделя, а не национален празник, годишнина от нещо значимо. Незнам дали заради пренаситения от празници календар или от обикновенна липса на патриотизъм, но този ден минава покрай нас все едно е нещо прозаично и незначимо. В същото време на другия край на света един народ се готви да отбележи 10 години от събитие, което промени света из основи. Тогава за пръв път прокънтя името на Осама бин Ладен, който с 4 удара прати в нокаут най-проспериращата държава в света. Разбира се става въпрос за годишнината от 11 септември. На пръв поглед тези две събития – Съединението на Княжество България с Източна Румелия и терористичните атаки от 11 септември 2001 нямат нищо общо. Те дори не са се състояли в един и същи век. Но общото са думите „съединение” и „обединение”. Висш идеал за Българите от края на по-миналия век е било нацията да бъде заедно, да бъде обединена. Не случайно на входа на народното събрание с големи букви е написано, но някак си остава в страни от погледите „Съединението прави силата”. Колкото и да не харесвам американците съм длъжен да им призная едно – тези хора знаят как да се обединят и имат ценности които ние сме забравили и потъпкали. Макар че са над 300 милиона, когато станаха атентатите над Световния търговски център и Пентагона всички американци се обединиха като един горд човек, който е готов с цената на всичко да отстоява себе си и държавата си. Пожарникарите и полицаите, които са влизали в кулите близнаци са имали възможност да избират дали да влязат в сградата, която всеки момент ще рухне или да се оттеглят в безопасност и... те са влизали. Тези хора буквално са разменяли своя живот за този на някакви си непознати. Това вероятно е най-чистата форма на героизъм, за която мога да се сетя. Пожарникарите, полицаите и доброволците, които са спасявали хората от Световния търговски център не са гледали на онези вътре, като на непознати, а като на братя американци. Кога това ще се случи в малка България? Кога и при нас ще я има тази саможертва? А я е имало. Преди век и повече вашите прадядовци са се отказвали от семействата си, децата си и дома си за да скочат в боя срещу поробителите. Само не искам да ми изкривявате думите в сляпа омраза срещу турците. Колко от вас знаят, че в Освободителната война, както и в Междусъюзническата са участвали и много етнически турци, които на практика са се сражавали и умирали за България? Както и да е това е само отклонение. Основната ми мисъл е, че сме една шепа народ. Ние сме 8 милиона и се топим с всеки изминал ден. Какво толкова имаме да делим? Защо се гледаме като врагове? Та в света има сумати градове, които са по-големи по население от България. Защо сме така разединени? Свързват ни толкова много неща. Трябва ли да има трагичен повод за да се съединим и обединим? Щом мач на националния отбор не може да ни обедини, а ни разединява...за къде сме тръгнали? Ще се самоизтрепем бе хора!
Днес е отбелязваме Съединението. Навършват се 126 години от деня в който хора с идеали, чест и достойнство са се опълчили срещу всички световни силни и гордо са заявили, че сме българи и ще бъдем заедно, въпреки че на мнозина това не им харесва. Помислете малко над това и изгледайте някое патриотично видео в Интернет...и без това е неработен ден.