АВАНТАЖ

Димитър Горов е едно от онези имена, които не ни говорят нищо, но на тях дължим всичко. Той не е известен като Ботев или Левски, които е познавал лично. Вероятно няма да го видите да ви гледа от някоя картина на стена. Няма да чуете наш политик да казва "както е казал Димитър Горов...". Не той не е някой прочут деец на националноосвободителното ни движение. Но Димитър Горов е дал всичко, което има за да съществува свободна България.

Роден е на 28 юни 1840 в Пещера. Когато е на 16 години се мести в Браила, а по късно се установява в Гюргево. Благодарение на своето трудолюбие, находчивост и икономия, успява да натрупа капитал и да отвори фабрика за свещи и сапун. Всички спечелени пари дава за свободата на България. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов и Христо Ботев. Димитър Горов помага с част от парите за да бъде изпратена до Вардин четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868г. През есента на 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет. Неговата "кесия" била отворена за всеки изпаднал в беда бунтовник. За него не било присъщо да отказва помощ на хората борещи се за свободата на отечеството. Димитър Горов финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" (1875г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877г.). Дава част от парите, с които Христо Ботев купува печатницата си. Взема дейно участие при организирането на четите на Таню Стоянов и Христо Ботев. Придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). От Бекет Горов изпратил до европейски вестници телеграмата, с която Ботев осведомява европейската общественост за целта на преминаването на четата му в България, което разбира се е било абсолютно забранено. По тази причина е арестуван и затворен в букурещкия затвор "Въкърещ". Неговия брат, Атанас Горов, е участник в четата на Ботев и загива на Милин камък. По време на Руско-турската война, разпродава цялото си имущество и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна бедност и нищета. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Пещера.
Това е живота на един истински партиот. Не като Волен Сидеров поблазнен от облагите на властта. Не Димитър Горов е пример за алтруист - дал всичко което има за да съществува свободна България. Той заслужава и трябва да бъде помнен, защото от богат човек, който има всичко, се превръща в бедняк и умира в крайна мизерия за родината, която безумно обича.