АВАНТАЖ

Много неща свързват хората по света. Като цяло ни свързва факта, че сме човеци. Всички имаме глава, ръце, крака (различни от животинските крайници)- тези физически качества, ни отличават от другите същества. Всички хора притежават и разум. При някой по-силно изразен, при други не, но той ни свързва като членове на даден вид и ни различава от другите животински видове.
Общото между всички нас е, че всеки принадлежи към определен етнос, гражданин е на определена държава, но въпросът, който искам да коментирам е какво свързва нас, българите, респективно и какво ни разделя.
Изхождайки от Вазовото „Аз съм българче”, свързва ни това, че принадлежим към една нация, говорим един език, принадлежим на дадена култура, възпитавани сме възоснова на определени ценности и норми, родени сме в границите на една страна. Искаме или не ние сме част от тази общност, в която сме родени, израстнали и изградени като личности. Принадлежим на България, празнуваме националните й празници, живеем съобразно нейните стандарти и закони, но кое ни различава? Кое различава българите едини от други?
„Българин да се наричам,
първа радост е за мене.”
Колко от нас се гордеят да се нарекат българи? Болшинството ще отговорят, че са горди от факта, че са българи, защото имаме богат език, велика история, ще посочат и други факти, които обаче ще бъдат несъмнено историзми. Ще изрецитират част от произведение на велик поет и ще кажат, че някога е имало Златен век. А какъв е XXI век за българите? Какви са нашите ценности, какъв е нашият морал, какви сме ние за света и какъв е света за нас? Кретаме някак във великата Европа, гоним стандарти запъхтяно, мъчим се да надграждме нещо, чиито основи заплашително се клатят. За здравата и висока кула трябват неимоверно здрави основи, а в основата на едно общество, на една държава, сме ние – нейните жители. Колко на брой са българите с ясно изградена гражданска позиция, тези които работят с цел да подобрят общия стандарт, общототo културно, духовно или икономическо състояние, или поне се борят да усъвършенстват себе си, за да променят поне една частица от България? Колко са тези, които не приемат бездушно всичко, което им се наложи и не си казват „какво от това?”? А иначе всички искаме нещо по-добро, очаквайки едва ли не да падне от небето.
Като българка аз знам хиляди свързващи и разделящи ни факти, познавам историята ни, като всеки образован български гражданин, не гадая относно бъдещето ни, но ще посоча това, което трябва да ни свързва най-вече като жители на тази страна. Нека да ни свързва стремежът към израстване като нация, като образование, като изкуство, като желание за живот и реализация в една по-добра България, нека ни свързва работата в тази насока. Ако всеки от нас повярва в своите възможности и се отдаде на тази така важна кауза - нашето бъдеще, то след време може би ще ни свързват думите „Аз мога, аз успях, аз съм горд от това, че живея и работя в България!”

Павлина Богомилова