АВАНТАЖ

„Няма да стане” – вероятно сте чували този израз хиляди пъти. Днес го чух от един бивш съученик. Пита ме какво уча, после каза „няма да стане, няма реализация”. Лошото е, че този негативизъм ни залива от всякъде. Всеки, който се опита да прояви самоинициативност или оригинално мислене е контриран с „няма да стане”. Какво ни кара да сме толкова неуверени? Защо в младежите го няма буйния, самоуверен, на моменти дори луд, младежки дух? Та нали тъкмо с това са ценни младите хора – мислят си, че всичко е възможно. Какво стана с онази изтъркана фраза „няма невъзможни неща”. Какво би се случило, ако Васил Левски си беше казал „абе май няма да стане” и си бе останал монах? Каква би била съдбата на съвременния свят, ако сър Исак Нютон, бе избрал да си остане във фермата на майка си, вместо да отиде в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет? Историята е пълна с хора, които са вярвали, че ще успеят – и са успяли. Крайно време е да повярваме в това, че сме на този свят за да се борим и да успяваме. Трудности има и винаги ще има – без тях няма да е интересно. От трудността на битката се получава сладостта на победата. Ако Барселона и Манчестър Юнайтед играеха само финалът на Шампионската лига и не извървяваха пътя до върха, това щеше да е само още един мач между 2 великолепни отбора, а не спортното събитие на годината. Не се заблуждавайте, с каквото и да се захванете то ще бъде трудно, на моменти ще изглежда невъзможно, но само с постоянство и непримиримост ще имате желаните успехи, въпреки неуспехите, въпреки недоброжелателите, въпреки всяко „няма да стане” трябва да продължавате напред за да си кажете един ден „пътят бе страшен, но славен”! Keep walking!