АВАНТАЖ

Вчера докато се прибирах валеше. На улицата, на около пет метра пред мен, вървеше мъж на средна възраст. Покрай нас мина една кола и го намокри, той се обърна към нея и извика "ей селянин, гледай каде караш бе". Обикновенна история нали? Не само това, че са ви пръскали невнимателни шофьори, докато сте на улицата, ами и това да чуете "ей селянин". През останалия път към вкъщи си мислех, какво обидно намери господина за да обиди шофьора на "селянин". Всъщност, какво обидно има в човека от село. Селяните са хора, които стават в шест сутринта и си лягат в единайсет вечета, през това време не пишат на клавиатура, не карат кола и не пият кафе в модерни заведения - през това време те работят и го правят качествено. Благодарение на техния труд ние можем да си позволим да седнем вечер и да вечеряме пред телевизора или да излезем с приятели на ресторант. Благодарение на труда на тези селяни, ние имаме хляб на масата. Тези хора зиме и лете се трудят неуморно, а в замяна получават 45-50 стотинки за литър мляко. Да 50 стотинки струва истинско качествено мляко - не разредено с вода и с различни химикали - 50 стотинки. А в магазина е близо два лева. Може би е редно да се замислим дали всъщност думата селянин е обидна. Според мен въобще не е. Селяните са честни и трудолюбиви хора, които не получават почти нищо за работата си. И не стига че търговците направо се подиграват с труда им, а и ние ги приемаме за по-нисши от нас. И на базата на какво? Не селянин не е обидна дума. Обидна дума е селяндур. Когато селянин отиде в голям град, той е по тих от водата и по нисък от тревата, гледа да не пречи на никой и дава път на всички, а селяндура вика и псува на поразия и не пропуска удобен случай да се скара с някой. Така че, селянин и селяндур не са едни и същи понятия, както свобода не е равно на свободия. Крайно време е да започнем да се отнасяме с по-голямо уважение към хората от селата, защото храната не идва от магазина, а от селата.