АВАНТАЖ

АБВ точка БГ – тема, която може по много и различни начини да бъде разчетена, но бих искала да насоча вашето внимание към три основни мои виждания по този въпрос.
В нашето съвремие никой не отрича ползата от интернет, както веднъж се изрази г-н Максим Бехар, интернет е „една гигантска машина за информация”. Въпросът обаче не е в това как работи тази машина, а до колко извършва само полезно действие.
На всички е ясно, че едно глобално явление като интернет може да е както незаменим и полезен източник на информация, така и неповторим източник на проблеми и престъпност. Всеки може да загуби своите банкови спестявания или личните си данни, благодарение на добре тренирани хакерчета, а най-тревожен е фактът, че в това отново българинът води по изобретателност и качества. Да ни завиди човек на ловкостта и интелигентността, които така и не се научихме как да използваме. Уви, Господ дал материали, но пропуснал упътването за употреба. Но и как да схване нещо съвременният българин, когато е забравил що е Кирилица?

Скъпото ни АБВ се превърна в ABC или по-точно в ABV, ако трябва да съм искрена. И не, че не може да се пише на Кирилица, но не е модерно. А можем ли да сме далеч от всичко модно? Не, колкото и да ни отдалечава то от „всичко българско и родно”. И тъй като сме интелигентни, модерни и уверени граждани на една европейска държава, някой си реши да ни създаде едно гражданско движение АБВ.
Горките братя Кирил и Методий, ако знаеха, че техният труд ще даде повод на толкова „умни хора” да сътворят така „неповторими и умни неща”, сигурно щяха да си върнат буквите назад. И по-добре. Нито това АБВ в мрежата, нито това ABV, чрез което пишем електронните си писма, нито АБВ-то на Гоце имат нещо общо със замисъла на светите братя. Но кой знае какво още ще видим? Нека не забравяме, че сме само в началото на нашата мила азбука и незнаем какво ще ни донесе едно ГДЕ, примерно.

Скъпи граждани на България, едно знам със сигурност – тежко ни и горко, и дано Бог ни помогне, щом има хора, които пишат в интернет нелепи неща като „Българин да се наричам, It’s firstly joy for мене!” С това слагам точката на моите разсъждения, докато все още мога да я сложа. Продължението на темата оставям на Вас, скъпи читатели, коментирайте, не бъдете безпристрастни.