АВАНТАЖ

Неусетно изминаха 40 дни от както Деско си отиде. Чувствата са поляризирани. Хем изглежда цяла вечност от последното "оо к'во правиш, бе приятел?", хем някакви си незначителни 40 дни. Странно.
Според поверията на 40-я ден след смъртта душата си е взела сбогом с близките и приятелите и напуска този свят за да се пресели в онова друго измерение, където всички ще се озовем един ден. Вероятно през последните 40 дни на всеки, който познаваше Малинов по-отблизо му се е случило нещо странно и си е казал "а, това сигурно е Деско". Незнам може и така да е.
Вчера като се видях с дядо му и той каза нещо, което е много силно и много вярно: "Казват, че времето лекува, но не е така. Болката ще остане." - каза той. Мисля, че е прав. Но съм сигурен, че ако Десо бе в стаята и бе чул тези думи по-скоро би се пошегувал отколкото да ги приеме на сериозно. Знаете го - винаги се шегуваше, дори с най-сериозните неща, дори с най-сериозните хора.
Вероятно душата на нашия приятел вече е на някакво място, което ние обикновенно наричаме "отвъдно". Аз съм сигурен, че там той е добре, а за нас ще останат винаги живи неговите шегички, макар и понякога пиперливи, усмивките, които ни дари, понякога преминаващи в неистов смях и спомените с него, както и онова "оо приятел". За Малинов винаги ще си спомням с усмивка, защото винаги когато се видехме имаше много усмивки и шеги. И така, ще се видим от другата страна, Деско. Почивай в мир, приятелю.