АВАНТАЖ

Късно снощи националите ни по волейбол взеха скалпа на още един Европейски шампион. След отбора на Полша този на Испания също мина под ножа на Казийски и компания и така те са на карачка от полуфиналите.

По всичко изглежда, че националите ни отново додоха на себе си и започнаха да вземат победа след победа. Не така обаче изглеждаха нещата едва преди седмица, когато загубихме от Чехия и само безумната квалификационна схема ни спаси от позорно отпадане. Натресхме се във възможно най-тежката група с поляците, които редовно ни бият на финали, и бразилците, които просто редовно ни бият и нокой не вярваше, че ще успеем да продължим по пътя към финала. След големите надежди преди турнира медиите едва ли не изкараха, че националите ни са обречени и по-добре да си купуват билетите за връщане.

Един човек обаче успя да вдигне момчетата на крака, да им каже, че могат и те наистина можаха. Роденият през 1947 учител по физическо с гръмкия прякор „Професора” - Силвано Пранди. Той знаеше, че каквото и да се говори проблемът не е в залата, умората, посрещането или в началния удър, а всичко е в главите на момчетата. Не напразно италианеца сподели, че причината за първите две загуби от Франция и Чехия в Торино се крие най-вече в психическото натоварване. Според Професора играчите са имали огромно желание да се докажат. Пранди уточни, че е използвал дните преди мача с Полша за работа в психологически план. Италианецът се опитал да убеди състезателите си, че отборът играе добре независимо от загубите и най-важното е да вярва в собствените възможности. Пранди е убеден, че българският отбор е силен, с много качества и постоянство, с което може да играе добре срещу всеки, който се изпречи на пътя му.

Голяма работа, че сме загубили един два мача! Свикнахме между "осанна" и "разпни го" да има една или две грешни стъпки. България продължава напред на Световното първенство по волейбол в Италия. Нашите са трън в очите на доста противници, затова ни отредиха да минем по трудния път, да срещнем най-трудните противници, явно е било писано да минем през ада, но така е по-сладко и по-стойностно, и заслужава в пъти повече аплодисменти.