АВАНТАЖ

Днес е 17 ноември. Знаменит ден за всеки български футболен запалянко. Всъщност нямах представа коя дата е днес, докато не влязох във Фейсбук тази сутрин и не ме заля вълна от футболен патриотизъм. Заглавията бяха ласкави "18 години от великата победа", "Преди 18 години изживяхме незабравима радост...", "Помните ли как разплакахгме петлите и заявихме пред света, че и ние играем футбол?". Сладури. И между тези публикации имаше една "18 години по-късно нещата са доста по-различни" - коментар от моя приятел Любо. Той е на 18 години и не помни тази победа. Не я помня и аз - бил съм на 4. Е гледал съм записи ама не е същото. И какво се случва? Днес е празник на това, че нямаме футбол. Днес празнуваме факта, че за 18 години не сме постигнали нищо! Да нищо! Класиране не европейско или световно за нас е мечта...а са били други времена. Ама вече не. Вече по стадионите ходят по 1500-2000 човека отчаяни от ниското качеството на футбола ни. Ходят заради имената на отборите си и за това, че някога те са ги радвали, ходят заради славното минало и въпреки трагичното настояще. И сякаш, колкото по високо във футболната йерархия се изкачва един отбор - толкова по-малко зрители има. Ето Ботев Пловдив миналата година, когато беше във В група събираше по 5-6 000 зрителя на мач. Сега са в Б група и на "Колежа" ходят по 2-3 000 фена. В А група всяка седмица виждаме, че нещата са трагични. Изключение правят градове като Враца и Разград, където скоро не е имало мачове от елитната ни дивизия и хората за зажадняли за какъвто и да е футбол - пък бил той и посредствен.
Както и да е, да се върна към основната тема. Така - 18 години от победата над Франция. Усещате ли, на къде вървят нещата? Когато и последните, които помнят тази победа си отидат ще останем ние, които само сме слушали за нея. И ще стане, като с българите от старо време - едни хора на преклонна възраст ще разказват на поколенията, колко славно минало сме имали. Разбира се, за това искам да благодаря на всички собственици на клубове, които нарочно или не успяха съвсем успешно да изгонят хората от трибуните. Благодаря и на ръководството на БФС за неадекватните решения - с всяко такова решение хвърлят лопата пръст върху ковчега наречен български футбол. Благодаря и на безнравствените футболисти, за които е по-важно да забият някоя манекенка, вместо да забият красив гол. Еми това е. Ако не се променят драстично нещата - не очаквайте нещо добро. Запалете една свещ за българския футбол и си сипете една ракия.


http://www.youtube.com/watch?v=_jzcR-3UBtg&feature=related