понеделник, 27 декември 2010 г.

Коледно чудо

Posted on 17:55 by Стоян Стойчев Вълчев

В нощта на 24 декември тъкмо си бях легнал и сънят вече ме унасяше, когато на вратата ми се позвъни. Погледнах часовника а стрелките тъкмо показваха полунощ. Скочих от топлото и меко легло и отворих вратата. Пред мен стоеше дебел възрастен мъж с бяла брада, червен костюм и идиотска шапка, миришещ на нещо смесено между ефтин алкохол и еленска тор. Подхвърли ми заваляно "весела коледа, аз съм дядо ти мра...хлъц...леда" и се вмъкна вкъщи. Аз седнах до него и заразпитвах - добре щом си дядо Коледа къде са ти елените, шейната и защо влизаш през вратата? Той кисело поиска едно кафе и ми обясни че заради липсата на сняг шейната се пързаляла трудно, а елените неможели да я теглят, защото отслабнали от намалелите дажби храна, а вече влизал през вратата защото всички имали климатици, а той въпреки че отслабнал не можел да се провре през тях. Поднесох му кафето и с надежда го попитах-къде ти е чувала с подаръци, аз бях послушен през цялата година? Стареца ме помоли да му капна малко уиски в чашата с кафе и ми обясни че отдавна вече не добрите а лошите момчета получавали подаръците. Бръкна си в джоба и извади една стара червена найлонова торбичка изтръска я и поясни че заради кризата бюджета за подаръци бил орязан. Искал пари и от премиера ама той го отрязал с отговора, че ще прави инфраструктура и няма да спонсорира разни празници, казал че ако даде на него и великденския заек щял да иска и баба марта...
Разочарован от липсата на подараци го попитах къде е снежанка и джуджетата поне да си направим коледно парти. Стареца отрони една сълза, снежанка си сложила силикон и станала певица и сега била по участия, а джуджетата го напуснали заради ниските заплати - две отишли в цирка едно станало шофьор, друго се кандидатирало за кмет, едно си направило магазин за играчки, а останалите се издържали от социални помощи.
Когато го попитах защо и той не си намери друга работа стареца каза че опитал да бъде дядо Коледа в мола, обаче от там му казали че изглеждал фалшиво и бил вече дърт за тая работа.
После ме помоли да му сипя голямо уиски, извади кутия контрабандни цигари и въздъхна "по Коледа стават чудеса..."


Десислав Малинов

No Response to "Коледно чудо"

Leave A Reply